Читать «Заклинателка» онлайн - страница 87

Привидение, което в един момент приличаше на жена, а в следващия на разкъсан облак. Едно от пипалата му като че ли се беше увило около Ерик, стискайки ръцете и гърлото му. Парчета от талисмана му с борови иглички, който Теа му беше дала, се търкаляха на земята. Беше се оказал безполезен…

— Пусни го — изкрещя Теа. — Аз съм тази, която те призова. — Тя се хвърли към Ерик и се опита да го освободи. Там, където пръстите й докоснаха неговите, тя усети леден хлад.

— Не, Теа! Пази се…

Нещото пусна Ерик, който се олюля. Тя видя как духът променя формата си, събира се и се насочва към нея.

— Теа! — Ерик я избута настрани. Студена въздушна струя профуча покрай тях.

Двамата паднаха на земята.

— Ерик, бягай — изпъшка Теа още преди да е станала. Опита се да го изблъска, докато се оглеждаше за духа. — Бягай! Махай се оттук! Джипът е запален, качвай се и карай. Ще ти се обадя по-късно.

— Да застанем гръб в гръб — каза Ерик задъхано. — Тя е невероятно бърза — добави той през зъби. — Знаеш, че няма да те изоставя.

— Това са неща между вещици, глупако — изръмжа тя, опряла гръб о него. — Не ми трябваш тук. Просто ще ми се пречкаш.

Беше добър опит. Теа дори успя да вложи нотки на омраза в гласа си. Но номерът не мина. Ерик се обърна, сграбчи я за раменете и изкрещя:

— Знаеш, че няма да си тръгна, така че не си губи времето.

В следващия момент той отново я изблъска настрани и студеният вятър бръсна бузата й, сковавайки ухото й.

— Съжалявам — каза Ерик. — Добре ли си?

Теа се обърна. Духът витаеше зад тях. Беше приел силуета на жена, сякаш оформена от пара, с едва загатнати очертания на ръцете и краката, но с дълга коса, която се вееше около нея.

— Нося нещата — промърмори Теа, приемайки факта, че Ерик никога няма да си тръгне без нея. — Нужни са ми няколко минути да направя заклинанието. Но ще трябва да се пазим от… — Тя се опита да проследи с поглед мятащата се коса на привидението, но не беше достатъчно бърза. Чу се нещо като плющене на камшик или електрическо пращене и в следващия момент косата на призрака беше около шията й.

Първо усети само студа. Нематериален досег като полъха на леден вятър. Но после духът стегна хватката си и като че ли придоби плът. Стори й се, че за гърлото й е залепен метал или тръба, пълна с леденостудена течност. Като че ли около нея се беше усукало пипалото на някакво извънземно създание, в чиито вени имаше лед вместо кръв. То я задушаваше.

Не можеше да си поеме въздух. Не можеше и да пъхне пръстите си под онова, което я душеше. Духът стискаше все по-силно, нараняваше я. Усещаше как очите й започват да изхвърчат навън.

— Хей, насам! — изкрещя Ерик. Той беше грабнал една горяща главня и танцуваше с нея около огъня като умопобъркан. — Виж ме, Сюзан! Ей сега ще изгоря малката ти сестричка! — Той притисна главнята в чучелото на Лусиен. Не в купчината дърва под нея, а в самата кукла. — Ето! Ето! Харесва ли ти това? — Ерик говореше на куклата, върху чиято черна роба се появи тлеещ кръг. — Признай, че си вещица!

Теа усети как нещо се плъзва покрай гърлото и в следващия момент беше свободна.