Читать «Заклинателка» онлайн - страница 84

— Заклинанието за призоваване на духове! — повтори баба й още по-високо, сякаш на Теа й беше трудно да я чуе.

— Аз… ние… Чух те на празника Саун, преди две години. Във Върмонт. Видях призоваването, което Вътрешният кръг направи. — Дори собственият й глас звучеше някак странно.

— Ние ви видяхме. И двете бяхме там. Бяхме се скрили зад дърветата, а вие така и не ни забелязахте — обясни Блейс с ясен глас, а звънчетата й подрънкваха.

Теа изпита смътно чувство на признателност. Но в ума й доминираше една друга ужасяваща мисъл. Ерик… Но ако се опитам да стигна до него и Вътрешният кръг разбере, че е замесен… го очаква гибел. Ако човек научи за Нощния свят, това е равносилно на смъртна присъда. Ами Сюзан? Ако той изгори онези чучела, тя ще го убие, както уби Кевин!

Каквото и да се случеше, краят за Ерик беше предизвестен.         Освен ако.

— Кой от духовете призова? — крещеше баба й, сякаш Теа не само не чуваше добре, но и не разбираше какво я питат.

Освен ако…

— Готова съм да разкажа всичко — заяви Теа. Беше намерила единствения възможен изход. Той може би вещаеше края й, но поне щеше да има шанса да спаси Ерик. Ако имаше достатъчно време, ако я оставеха сама и ако Ерик в този момент не се опитваше да се прави на герой… — Готова съм да разкажа всичко — повтори Теа. И сетне заговори бързо, сякаш в нея се беше отприщил някакъв бент. — Ще кажа всичко, но моля те, бабо, сега трябва да ме пуснете. Поне за малко. Има нещо, което трябва да свърша. Трябва да ме пуснете, а после ще се върна и ще можете да правите с мен каквото поискате.

— Почакай малко — каза майка Кибела, но Теа вече не можеше да се спре.

— Моля ви, моля ви! Направих нещо ужасно и аз съм единствената, която може да го поправи. Ще се върна…

— Чакай, чакай. Успокой се — каза баба й. Тя самата изглеждаше развълнувана. — Къде се разбърза така изведнъж? Обясни какво смяташ да правиш.

— Трябва да я върна обратно. — Теа видя, че се налага да даде някакво обяснение. Опита се да говори спокойно и бавно, за да ги накара да разберат. — Имам предвид духа, който пуснах на свобода. Името й е Сюзан Бланшет, която е била изгорена на клада през седемнайсети век. Сега тя е някъде там и вече уби човек.

Всички присъстващи вече внимателно я слушаха, едни се навеждаха напред, други се мръщеха. Теа огледа кръга от лица, обръщайки се към всички. Беше ужасена, но какво значение имаше това? Важното беше животът на Ерик да бъде спасен.

— Миналата седмица тя уби едно момче от моето училище. А тази вечер ще убие още хора на партито на Хелоуин. Не мога да ви обясня как и откъде знам това, защото сега нямам време. Но го знам. И аз съм единствената, която може да я спре. Аз я призовах и само аз мога да я върна обратно.

— Да, но за съжаление няма да е толкова лесно — каза нисък глас. Това беше Рийс, жилав мъж с бяла лабораторна престилка. — Ако един дух е пуснат на свобода…

— Знам това, но мога да я примамя. Всичко е приготвено. Аз… — Теа се поколеба. — Имам си помощник — добави тя бавно. — И сега той е в опасност. Затова трябва да ме пуснете. Моля ви.