Читать «Заклинателка» онлайн
Л. Дж. Смит
Annotation
Бялата и черната магия се сблъскват, когато две млади вещици влизат в съперничество за любовта на едно човешко момче. Едната е неустоимата и смъртоносна Блейс, чиито черни магии и изпепеляваща красота събуждат ревност и лудост. На другия полюс е нежната Теа, която, срещайки Ерик, открива своята сродна душа. Двете момичета се изправят едно срещу друго — бялата магия на Теа, срещу черното изкуство на Блейс. Залогът е Ерик. Но и над тримата тегне сянката на Нощния свят, чиито закони те са престъпили…
Л. Дж. Смит
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
Л. Дж. Смит
Заклинателка
Нощният свят не е място. Той е навсякъде около нас. Нощният свят е тайно общество на вампири, върколаци, вещици, шейпшифтъри и други същества на мрака. Те живеят сред нас, но спазват свои собствени правила. И първите две от тях гласят:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени.
1
Изключени!
Това беше една от най-страшните думи, за която може да се сети ученик, и тя не спираше да отеква в ума на Теа Хармън, докато колата на баба й се приближаваше към училището.
— Това — каза баба Хармън от предната седалка — е последният ви шанс. Осъзнавате го, нали? — Когато шофьорът отби колата до бордюра, тя продължи: — Не знам защо ви изгониха от последното училище, не искам да знам и сега, но ако се появи и най-малък проблем в новото ви училище, ще се откажа от вас и ще пратя и двете ви при леля ви Урсула. А вие не искате това, нали?
Теа поклати енергично глава в отрицание.
Къщата на леля им Урсула носеше гръмкото име „Манастира“ — сива крепост на върха на пуста планина. Теа си представи каменните стени, атмосферата на мрак и леля им Урсула, която следи всяко тяхно движение със свити устни. По-добре беше да умре, отколкото да отиде там!
На задната седалка до нея братовчедка й Блейс също клатеше глава. Но Теа знаеше, че тя едва ли слушаше баба им.
Самата Теа също едва успяваше да събере мислите си. Чувстваше се замаяна и объркана, сякаш една част от нея все още беше в Ню Хампшир в кабинета на последния им директор. Още виждаше изражението на лицето му, което показваше, че тя и Блейс ще бъдат изключени — отново!
Но този път нещата се развиха по-зле от всякога. Никога нямаше да забрави начина, по който сините и червени светлини на полицейските коли проблясваха през прозореца, или как димът се издигаше от овъглените останки на музикалното крило, или как плачеше Ранди Марик, докато го водеха към затвора. Или как Блейс продължаваше да се усмихва тържествуващо, сякаш всичко беше просто игра.
Теа погледна към братовчедка си.
Блейс изглеждаше красива и смъртоносна, което не беше по нейна вина. Тя винаги имаше такъв вид и причината за това отчасти бяха тлеещите й сиви очи и косата й с цвят на застинал пушек. Всъщност нейната коса беше толкова различна от русата коса на Теа, колкото деня от нощта, и именно красотата й продължаваше да ги въвлича в нови и нови проблеми. Но така или иначе, Теа не можеше да не я обича.
