Читать «Заклинателка» онлайн - страница 83

И Дани също беше в беда. Кадифените й очи бяха пълни със сълзи. Когато видя това, Теа откри, че гърлото й вече не е така свито. Отново можеше да говори.

— Извинете ме, но има нещо, което трябва да знаете. Преди нещата да са стигнали твърде далеч…

— Ще имаш възможността да говориш по-късно — прекъсна я майка Кибела със спокоен глас.

— Не, трябва да го кажа сега. — Теа погледна баба си, позволявайки си само за тези няколко секунди да се обърне към нея, вместо към старицата на Вътрешния кръг. — Бабо, Дани не трябва да е тук. Наистина! Тя не знаеше нищо за призоваването, аз направих всичко. Кълна се!

Изражението на баба й сякаш омекна. Бръчките по лицето й се отпуснаха. И сетне над лицето й отново се спусна хлад.

— Добре, добре, ще видим това по-късно. Но първо трябва да разберем какво точно сте правили. Знаейки вече, че ти си главната подбудителка.

И в момента, в който баба й произнесе фразата „по късно“, на Теа й се подкосиха краката. „По-късно…? А сега колко е часът?“ Тя се огледа трескаво. Зад побелялата глава на Стария Боб имаше часовник… „Десет без десет. Ерик!“

Изплашена до смърт от появата на леля й Урсула и по-нататъшния развой на събитията, Теа напълно беше забравила, че той я чака в пустинята.

Но сега изведнъж го видя в ума си, сякаш стоеше там, до самия него. Ерик поглеждаше часовника си, минутите минаваха, а Теа все не идваше. Той наблюдаваше накладения огън и от време на време хвърляше поглед към вързаните за колове чучела. После видението й се разгърна. Забавата! Училищното парти за Хелоуин. Видя широко отворените метални врати с олюпена боя и потока от хора, който се вливаше в стария салон. Обувки, скърцащи по протрития дървен под, маскирани ученици, застанали под висящите фигури на вещици. Деца, които се заливат от смях, разменят си гоблински пари и се тъпчат в павилионите за мъчения. Докато нещо се спотайва около оголените тръби на тавана. Може би невидимо, а може би изглеждащо като бяла сянка, чието докосване напомня за полъха на северния вятър. Или може би изглежда като призрачна жена с дълга коса с цвят на махагон. Тя се притаява в тъмните ъгли… и сетне изведнъж се спуска към тях… И те са напълно беззащитни…

Страхът разкъса сърцето на Теа като назъбен метал. Всичко това се случваше точно сега и тя по никакъв начин не можеше да го спре. Беше започнало преди около час и тя дори не беше помислила за това.

15

— Теа… — Дани тресеше ръката й. — Говорят на теб. Виденията изчезнаха. Теа стоеше отново в магазина на баба си и виждаше всичко като през криво огледало. Лицата на хората сякаш се разтегляха, а гласовете им звучаха провлечено.

— Попитах, как научи заклинанието за призоваване на духове? — бавно произнесе баба й.

„Ерик! Той няма да ме изчака, ще започне без мен. Казах му да не го прави! Но той ще се тревожи за онова, което може да се случи на забавата. Партито за Хелоуин! Всички онези предрешени хлапета. Човешки деца, но какво от това. Те бяха като беззащитни пиленца, над които се рее ястреб. Колко от тях ще свършат като Кевин тази нощ?“