Читать «Заклинателка» онлайн - страница 82

— Добре — каза баба Хармън уморено. — В името на Земята, Въздуха, Водата и Огъня аз свиквам този Кръг на събрание. — Тя продължи да декламира древното заклинание, с което започваха всички тайни заседания.

Думите отекваха в ума на Теа и се сливаха с бумтенето на кръвта в ушите й. Колко ужасно беше да си обграден от всички страни. Където и да погледнеше, виждаше мрачни непроницаеми лица. Чувстваше се като в капан, сякаш беше обкръжена от непознати хора.

— Теа София Хармън — каза баба й Теа, сепвайки я от унеса й. — Изправена си тук по обвинение… — След тези думи последва безкрайна пауза, макар Теа да знаеше, че бяха минали само няколко секунди. — … че си правила забранени магии в пълно противоречие със законите на Елвиза и на този Кръг. — Теа чу единствено фразата „забранени магии“, която сякаш увисна, отеквайки във въздуха. Очакваше да чуе по-тежките обвинения — че е издала тайните на Нощния свят и се е влюбила в човек. Но те не бяха произнесени. — Призовала си дух от далечно място отвъд воала… И си свързвала двама души със забранено любовно заклинание.

После баба й изрече името на Блейс.

Тя беше обвинена, че е изработила огърлица от забранени материали и е обвързала човешки същества със забранено любовно заклинание. Дани пък беше обвинена, че е помагала и съдействала на Теа в призоваването на дух от далечно място отвъд воала. „Което, разбира се, също е осъдително“, помисли си замаяно Теа.

Цялото й тяло беше изтръпнало. Изпитваше едновременно страх… и нещо като облекчение.

„Те не знаят — мислеше си тя. — Те не знаят най-лошата част, защото иначе биха го изрекли. И ако просто си мълча, никога няма да узнаят.“

Баба й беше приключила с четенето на обвиненията и отново говореше с обичайния си глас.

— Трябва да кажа, че съм много разочарована и от трите ви. Особено от теб, Теа. От нея, разбира се, съм готова да очаквам всичко. — Тя кимна към Блейс, обръщайки се към останалите от Кръга. — Имам предвид тази моя наследница, която се е облякла като лошата дъщеря на Хеката. Но честно казано, мислех, че Теа притежава повече разум.

Баба Хармън действително изглеждаше разстроена. Винаги бяха смятали Теа за доброто момиче, златното момиче, най-младата и най-обещаващата от преките потомки на Пазителките на огнището. И сега, когато отместваше поглед от едно лице към друго, тя виждаше навсякъде разочарование.

„Аз ги предадох. Опозорих рода си. Толкова се срамувам…“

Искаше й се да се свие и да потъне в земята.

Точно тогава се чу подрънкване на камбанки. Блейс отметна глава назад. Изглеждаше предизвикателна и пренебрежителна. Много горда и малко отегчена.

— Искам само да знам кой ни издаде — прошепна тя едва чуто, но определено заплашително. — Който и да е, ще съжалява.

И изведнъж Теа вече не беше толкова уплашена. Това, че всички бяха разстроени, не беше толкова страшно. Възможно беше да стоиш пред Вътрешния кръг с гордо вдигната глава. Блейс току-що го беше доказала.

Неочаквано на Теа й стана смешно. През целия си живот си беше навличала проблеми заради Блейс, а сега бяха изправени пред най-големия си проблем заради нея.