Читать «Заклинателка» онлайн - страница 81

— Какво става? — почти извика тя. — Изпускам лунните курабийки, изпускам всичко. Що за Саун е това?

Теа никога не беше изпитвала по-голямо възхищение към нея.

— Ще се върнем навреме — рече Дани спокойно, въпреки че пръстите й все още бяха студени като лед.

„И двете са толкова смели — помисли си Теа. — А какво става с мен?“ Но колкото и да се опитваше, не можа да изрече нито дума, защото гърлото й беше стегнато като с обръч.

Отчасти тя очакваше Нана Буруку да излезе на магистралата и да се отправи през пустинята към владенията на старейшината Тиери. Но вместо това старият линкълн следваше познати улици, докато накрая отби в една алея зад магазина на баба й Хармън.

Теа усещаше въпросителния поглед на Дани. Но тя самата нямаше никаква представа какво се случва и се страхуваше да я погледне в очите.

— Хайде — каза леля им Урсула и ги поведе към задната врата на магазина през завесата от мъниста.

Столове за учениците на баба й бяха наредени в нестроен кръг и всички бяха заети. Някои стояха прави и си говореха тихо, но когато Теа мина през завесата след Нана Буруку, всички се умълчаха и я погледнаха.

Сякаш под блясъка на фотографска светкавица очите на Теа се местеха от лице на лице. Старицата Хармън изглеждаше мрачна и уморена. Майка Кибела, която беше майка на Вътрешния кръг, видимо беше развълнувана. Красивото лице на девицата Арадия беше тъжно и сериозно.

Всички присъстващи бяха известни в Нощния свят и тя знаеше първите им имена: Рийс, Белфана, Креон, Стария Боб.¹⁴

Леля Урсула и Нана Буруку бяха последните двама членове на този таен съвет от девет души.

Всички изглеждаха обикновени нормални хора, които ходеха на работа или си гледаха старините. Но не бяха такива. В стаята беше събран цветът на магическото изкуство. Тук бяха най-талантливите заклинатели, чародейци и ясновидци.

Учителите, наставниците. Това беше Вътрешният кръг.

И сега всички те гледаха Теа.

— Момичетата са тук — каза тихо майка Кибела на Арадия. — Стоят в средата.

— Добре — рече баба им. — Да започваме. Ще помоля всички да заемат местата си. — Това обаче не беше молба, а заповед. Баба им беше старшата сред всички тези знаменитости.

През цялото време тя не поглеждаше към Теа. И това беше най-ужасното. Държеше се така, сякаш внучките й изобщо не бяха в стаята.

Когато присъстващите седнаха в нещо като кръг, Теа забеляза, че всички бяха облечени в обичайните си всекидневни дрехи: делови костюми, униформи, удобни панталони и блузи. Арадия беше обута в джинси, а Стария Боб носеше мръсен гащеризон.

Което означаваше, че не бяха дошли тук за празничната церемония. Случило се беше нещо толкова важно, че дори празникът Саун беше пренебрегнат. Това беше съд!

Червенокосата Белфана бутна инвалидния стол на Креон към едно празно място и седна последна.

„Аз съм точно в центъра“, мислеше си Теа, вцепенена от ужас. Това беше най-големият й кошмар. Той я накара да се отдръпне от Ерик в пустинята, още първия път, когато почувства връзката си с него. И сега всичко се сбъдваше. Чуваше неравното дишане на Дани и лекото подрънкване на звънчетата в косите на Блейс, докато пристъпваше от крак на крак.