Читать «Заклинателка» онлайн - страница 80

— Честит Саун — намери смелост да каже Лавая.

— Честит Саун — отвърна леля Урсула вежливо, но без усмивка на лицето. Тя често приличаше на недоволен учител. — Много съжалявам, че трябва да ви прекъсна, но ще отнеме само минута.

Сърцето на Теа заби бавно и глухо.

„Това е просто гузната ми съвест — каза си тя. — Не е нужно да е свързано с теб.“

Но се оказа, че греши. И като че ли знаеше това, още преди леля й Урсула да огледа отново кръга.

— Теа София Хармън — произнесе високо тя.

„Гледа ме така, сякаш не ме познава“, помисли си потресена Теа.

Пребори се с желанието си да се втурне покрай леля си Урсула и да побегне към улицата. Сега разбра защо зайците постъпват толкова глупаво, като напускат добрите си скривалища и хукват да бягат, щом чуят кучешки лай. Просто изпадат в паника.

Тя пристъпи напред пред смаяните погледи на Киши и Натаниел, които стояха от двете й страни. Усещаше и очите на останалите момичета, устремени към нея.

— Какво се е случило? — попита тя, опитвайки се да изглежда изненадана.

Очите на леля й Урсула срещнаха нейните и сякаш казваха „Ти знаеш“. Но тя не отговори нищо, което беше дори още по-лошо.

— Дани Нейт Мела Абфорт.

„О Илития! Не и Дани…“

Дани излезе от кръга. Малката й главица беше гордо вдигната, но Теа видя страха в очите й. Ленената й рокля все още се полюшваше около глезените, когато застана до Теа.

„Дани, съжалявам!“

— Това е — обяви леля Урсула. — Останалите могат да продължат ритуала. Желая ви щастлив Саун. — Сетне се обърна към Дани и Теа: — А вие трябва да дойдете с нас.

Момичетата я последваха безмълвно. Нямаше какво друго да сторят.

Когато излязоха навън в прохладната нощ, Дани попита:

— Нещо не е наред ли? — Тя поглеждаше ту към леля Урсула, ту към другата жена, която, макар и да не беше висока, имаше внушително излъчване.

На Теа й се струваше позната и след малко името изплува в ума й.

Нана Буруку. От Вътрешния кръг.

Значи това не касаеше само фамилията Хармън. Викаше ги самият Вътрешен кръг.

— Налага се да поговорим. И по-добре да изясним нещата бързо — каза тихо Нана Буруку, слагайки канелената си ръка върху рамото на Теа. Античният линкълн континентал на баба й беше паркиран до тротоара. Нана Буруку седна зад волана.

Отзад Дани и Теа се държаха за ръцете. Пръстите на Дани бяха леденостудени.

Колата се изкачваше и спускаше по улиците, по които пъплеха маскирани деца, докато стигнаха до голяма къща, тип ранчо, с висока тухлена ограда. Къщата на Селена Лака, даде си сметка Теа, виждайки името на пощенската кутия.

Тук би трябвало да е сборът на момичетата от Кръга на Мрака.

Леля й Урсула слезе от колата. Теа и Дани останаха вътре с Нана Буруку. Няколко минути по-късно леля й се върна с Блейс.

Селена, облечена в сребърно, и Вивиан в черно ги последваха до автомобила. Изглеждаха сериозни и уплашени и далеч не приличаха на зли вещици.

Но това не се отнасяше за Блейс. Боса, окичена със звънтящи камбанки и очевидно безразлична към студа, тя беше пламнала, разгневена и горда. Отвори вратата със замах и се тръшна до Теа, която подскочи.