Читать «Заклинателка» онлайн - страница 79

— Теа! Здравей! Добра среща! — завикаха всички.

Теа се извръщаше ту към един, ту към друг, усмихваше се и получаваше прегръдки.

— Честит Саун — повтаряше тя. — Единство!

През тези няколко минути забрави какво предстоеше да се случи тази нощ. Беше толкова хубаво да види отново всичките си приятелки от летните кръгове.

Киши Хирата, облечена в златно и оранжево като Аматерасу, японската богиня на слънцето. Аларик Бридлав, десетокласник от гимназията „Лейк Мийд“, беше пременен като пастира Тамуз, син на богинята-майка Ищар. Клер Блесингуей, в тюркоазеносиня рокля на червени цветя, беше Променящата се жена, племенната богиня на индианците навахо. А Натаниел Лонг беше предрешен като келтския бог на лова Херна, наметнат с горско зелена пелерина и с еленови рога на главата.

За тази нощ хората се маскираха, представяйки се за други. Вещиците пък обличаха костюми, опитвайки се да изразят вътрешното си аз и онова, което искаха да бъдат.

— Ето, опитай — каза Клер, подавайки на Теа картонена чаша. Беше пълна с гъста червена билкова напитка, подправена с канела и карамфилово масло. — Това е хибискус. Рецептата е на баща ми.

Някой разнасяше курабийки от маслено тесто във формата на полумесец. Теа си взе една. Всичко тук беше толкова красиво и уютно. Колко прекрасно би било, ако можеше да остане с приятелите си и да се наслади на тази вечер. Да прекара един нормален Саун. Да празнува… Но Ерик я чакаше там, в тъмната студена пустиня. И Теа броеше минутите до момента, в който трябваше да си тръгне.

— Добре, време е да започваме — каза Лавая Икуа, хубаво здраво момиче с лъскава черна коса. Тя стоеше в средата на стаята с венец от цветя и червена премяна на хавайската богиня на огъня. — Хайде, да направим кръга. Чанг Кси, ти си най-младата.

Малко момиче с големи бадемови очи пристъпи срамежливо към кръга от вещици. Теа не я беше виждала преди. Вероятно не беше навършила седем по време на последния летен кръг. Беше облечена в нефритенозелено като Кван Ин — китайската богиня на състраданието.

Все така стеснително, тя взе клонка от зановец¹³, играеща ролята на метла, и измете пространството вътре в кръга.

— Теа, ти се заеми със солта.

Теа беше изненадана и поласкана. Тя пое купата с морска сол от Лавая и започна бавно да обхожда кръга, посипвайки кристалите по периферията му.

— Аларик, водата…

Лавая не довърши думите си и погледна тревожно към стълбището. Теа забеляза, че и останалите гледат натам и също се обърна.

По стълбите слизаха две възрастни вещици — майки покровителки. Когато светлината падна върху лицето на първата, Теа усети да я побиват тръпки.

Беше леля й Урсула.

Носеше сива одежда и Теа никога преди не беше виждала лицето й толкова мрачно.

Настъпи гробно мълчание. Всички стояха като вкаменени, докато жените слизаха по стъпалата. Прекъсването на подобен свещен ритуал беше нечувано.