Читать «Заклинателка» онлайн - страница 78

Пътуваха през пустинята покрай огромни голи канари. След известно време се отклониха от главния път и поеха между дърветата юка, докато не намериха мястото.

Това беше малка долчинка, обградена почти отвсякъде от пясъчни стълбове. Те далеч не приличаха на монолитите от Стоунхендж и по-скоро бяха безформени и криви. Но въпреки това мястото беше идеално за осъществяването на плана им. Бяха го открили сами и Теа много се гордееше с него.

— Огънят още не е изгаснал — каза тя. — Това е добре.

През последните три дни в кръга от пясъчни колони непрекъснато беше горял огън. По този начин Теа се надяваше да привлече вниманието на Сюзан и да я държи далече от стария салон. И, изглежда, планът й успяваше.

Не разчиташе само на огъня, разбира се. На земята лежаха три кукли в човешки ръст, привързани към дървени колове.

— Тези тук, изглежда, се чувстват добре — каза Ерик. Той взе най-малкото чучело и го поизтупа. Сетне заби отново кола и го облегна на него.

Една от куклите беше облечена в черна рокля с колан с възела на Изида. На гърдите й имаше табелка, която твърдеше, че това е Лусиен. Другата по-малка кукла беше Клеман, а най-голямата — самата Сюзан.

— Добре — каза Теа, докато разтоварваха дървата, оставяйки раницата си в джипа. — Запомни, че не трябва да правиш нищо, докато не се върна. Нищо! А ако закъснея няколко минути, просто чакаш.

Той спря да кима.

— Партито за Хелоуин започва в девет. Ако не си тук точно в девет, бих могъл да…

— Не! Не пипай и не прави нищо.

— Теа, така можем да я изпуснем. Ами ако реши, че тук не се случва нищо интересно, и отиде на партито…

— Няма да закъснея — каза Теа кратко. Това, изглежда, беше единственият начин да спечели спора. — Но в никакъв случай не слагай вещицата на кладата, преди да съм се върнала и да съм направила защитния кръг. Разбра ли?

— Успех — каза Ерик.

Той изглеждаше загадъчен и красив в необикновения си костюм. Беше толкова различен. Целунаха се под полумесеца.

— Пази се — прошепна Теа, отдръпвайки се от него.

— Върни се невредима — отвърна й той. — Обичам те.

Тя тръгна с джипа обратно към града, към сбора на момичетата от Кръга на Здрача.

Тази година той се провеждаше в един клуб на Нощния свят в южния край на града. На вратата нямаше никаква табелка, но на изтривалката между двата ухилени тиквени фенера бе нарисувана черна далия.

Теа почука и вратата се отвори.

— Дани, изглеждаш страхотно.

— Ти също — отвърна Дани. Беше облечена в дълга до глезените бяла плисирана рокля и приличаше на египтянка. Върху раменете й падаха черни плитки, пристегнати със сребърни нишки, а главата й беше украсена с корона. Беше красива като богинята Изида. — Ти си без маскен костюм — каза тя изненадано.

— Блейс и аз ще сме нещо като Мая и Елвиза — отвърна Теа. Истината беше, че се чувстваше много по-удобно в традиционната одежда на Кръга, а Блейс знаеше, че не би могла да изглежда по-потресаващо в друга рокля.

— Ами да тръгваме тогава. Ти си последната — каза Дани и я хвана за ръката.

Слязоха по едно стълбище в подземна стая. Тя беше набързо украсена с бели призрачни светлини, окачени между бетонните колони, а на земята бяха наредени дървени щайги за сядане. Имаше и метални столове, които обаче бяха издърпани по-назад.