Читать «Заклинателка» онлайн - страница 77

Блейс се загледа в нея с проницателните си сиви очи. После поклати глава.

— Няма да ви предам. Знаеш, че никога не бих го направила. Ние сме като сестри. А за това дали ще се опитам да го убия… — Тя сви рамене, гледайки мрачно. — Вероятно не. Това момче е като недосегаемо.

— Благодаря ти, Блейс. — Теа докосна леко ръката на братовчедка си.

Блейс стисна в отговор китката й, при което аленочервеният лак на ноктите й проблесна, а после намести възглавницата си и се облегна назад.

— Само не ми казвай нищо. Измивам си ръцете и не искам да знам повече какво се случва с вас двамата. Освен това си имам други грижи. Трябва да реша дали да отида на партито с мазерати или с ягуар.

Хелоуин.

Теа зарея поглед през прозореца към притъмнелия свят. По улицата нямаше деца, но тя знаеше, че те бродят из града. Таласъми, духове, вещици и вампири. Всички бяха маскирани. Истинските вампири си стояха у дома до камината или може би се подсмиваха на своите партита в затворен кръг.

А истинските вещици се приготвяха за празника Саун.

Теа облече бяла рокля без ръкави, ушита от едно парче плат. Сложи ефирен бял колан около кръста си, който върза на троен възел. Знакът на Изида. Вещиците го използваха вече четири хиляди години.

Въздъхна и отново погледна навън.

„Наслаждавай се на спокойствието, докато можеш — каза си тя. — Ще бъде напрегната вечер.“

Джипът на Ерик спря отпред. Чу се клаксон.

Теа грабна раницата, която беше бутнала под леглото. Вътре беше сложила всичко необходимо. Дъбови листа, пепел, изсушени парченца кора от квасия¹², блажен магарешки бодил, корен от мандрагора. Втвърдената утайка от бронзовата купа, която старателно бе остъргала с един от ножовете на Блейс. Дървен печат, който също бе изработила с инструментите на Блейс. И малко шишенце с три скъпоценни капки от отвара за призоваване, откраднати от малахитовото шише. Отправи се към стълбите.

— Ей, тръгваш ли вече? — попита Блейс, подавайки се от банята. — До събирането на Кръга има още час и половина.

Блейс изглеждаше по-ослепителна от всякога. Роклята й беше черна, без ръкави и също беше от едно парче плат като тази на Теа. В дългата й до кръста коса бяха вплетени малки звънчета. Снежнобелите й ръце изпъкваха красиво на фона на черната рокля. Беше боса и имаше гривна на глезена си.

— Ще изтичам да свърша нещо преди събирането — отвърна Теа. — Не ме питай какво.

Блейс, разбира се, нямаше представа какво планират Теа и Ерик. Дори и Дани не знаеше. И така беше по-добре.

— Теа… — Блейс се приближи до перилата на стълбите. — Бъди внимателна.

Теа махна с ръка на братовчедка си.

Задната половина на джипа беше пълна с дърва.

— Реших да взема малко повече, в случай че не ни стигнат — каза Ерик, хвърляйки раницата й вътре. После добави с променен глас: — Изглеждаш невероятно така.

Тя му се усмихна.

— Благодаря. Това е традиционна премяна. И ти не изглеждаш зле.

Той беше облечен в униформа на френски войник от седемнадесети век или поне достатъчно близка имитация на костюмите от няколко старинни гравюри, с които разполагаха.