Читать «Заклинателка» онлайн - страница 76

— Имаш предвид, че ще бъде пълно с хора, заети с неща, които тя ненавижда? И това ще я провокира?

— Именно. Мисля, че може да стане по-лошо. Ето защо трябва незабелязано да я примамя някъде другаде и след това да я пратя там, откъдето е дошла.

— И как ще го направиш?

— Не знам. — Теа потърка челото си. Слънцето се спускаше към скалите и над пустинята падаха дълги следобедни сенки.

— Имаш план — каза Ерик делово.

„Който не включва теб — помисли си Теа. — Обещах си, че няма да използвам теб. Дори и залогът да е нечий живот.“

— Имаш план, който смяташ, че е опасен за хората. В това число и за мен, тъй като смятам да ти помогна.

„Няма да те използвам…“

— Нека го направим по-лесно за всички. Знаеш, че няма да те оставя сама. Можем да приемем това като даденост и да продължим нататък.

„Това е лудото момче, което нехае, когато го ухапе змия, и е готов да влезе в бой с голи ръце — напомни си тя. — Наистина ли смяташ, че можеш да го разубедиш? Но ако нещо му се случи?“

В този момент Теа отново чу онзи глас. Тя не го разбираше и не желаеше да го разбере.

„Ще пожертваш ли всичко?“

14

Седмицата мина донякъде спокойно. Баба Хармън се прибра у дома и кашляше по-малко. Изглежда, не забелязваше нищо различно у Теа.

Дните станаха по-кратки и захладня. Появи се съобщение, че старият салон ще бъде отворен и скоро всички говореха за предстоящия маскен бал на Хелоуин.

Теа беше дочула, че Ранди Марик е бил преместен в психиатрична клиника и че е подложен на интензивна терапия. Вече се оправял.

Тя и Ерик работеха всеки ден върху плана си.

Единственото по-забавно произшествие се случи, когато една вечер Теа влезе, седна на леглото на Блейс и каза:

— И куршуми няма да го спрат.

— Какво? — Блейс вдигна поглед от лактите си, които мажеше с крем.

— Имам предвид, че никакви заклинания не могат да го спрат. Говоря за Ерик. Те просто отскачат от него. Казвам ти го, защото тъй или иначе щеше да забележиш, че не е с Пилар.

Блейс щракна капачката на крема и остана загледана в Теа в продължение на цяла минута.

— Какво се опитваш да кажеш? — попита тя.

Веселото настроение на Теа излетя като дим.

— Казвам ти, че сме сродни души — промълви тя, забила поглед в пода. — И че не мога да променя това. Наистина нищо не мога да направя.

— Не мога да повярвам, че след всичко това…

— Да, след всичките ми опити да спра това чувство и въпреки че съм уплашена до смърт… не мога да се боря повече с него, Блейс. Това се опитвам да ти кажа. Трябва да намеря някакъв начин да живея с това. — Тя погледна братовчедка си. — Разбираш ли?

— Знаеш, че не те очаква нищо добро.

— Да, но аз говорех за друго… Просто исках да те помоля да не го убиваш и да не ни предаваш? Защото няма да понеса още една война с теб. И не мога да не наруша Закона.

Блейс подхвърли крема на тоалетната си масичка.

— Теа, добре ли си? — каза тя сериозно. — Защото се държиш някак…

— Като обречена?

— Да. А също така ми се струваш уплашена.

— Добре съм. Просто… не знам какво ще се случи. Но съм някак… спокойна. Ще направя всичко, каквото мога. Ерик също. Но по-нататък, нищо не е сигурно.