Читать «Заклинателка» онлайн - страница 75

Теа изтри очите си с ръкав. Е, значи коренът на Йемона не беше толкова ефикасен. Във всеки случай любовните магии сякаш отскачаха от Ерик. Дори онази с фигурките не свърши никаква работа…

Тя изведнъж се наведе и взе раницата си.

— Не знам все пак защо това не подейства — промърмори Теа, търсейки платнения си несесер за гримове. Когато го намери, дръпна ципа и бръкна вътре. Извади привързаните една за друга фигурки. На пръв поглед всичко изглеждаше нормално. И после откри отговора на загадката. Мъжката кукла беше наопаки. Вместо да е с лице към женската, тя беше обърната с гръб към нея.

Червената лента все още беше здраво стегната около тях. Не беше възможно да е станало случайно. Но фигурките бяха стояли в несесера й, а той не беше излизал от раницата й през целия ден.

Ерик наблюдаваше внимателно.

— Това е пръстенът на Пилар! Ето значи как си ни омагьосала. Може ли да я видя?

— Е, защо не? — прошепна Теа. Тя отново се почувства замаяна.

„Значи не е станало случайно — мислеше си тя. — Нито е дело на човек или вещица. Тогава може би… Може би има магия по-силна от заклинанията. Може би законът на сродните души е твърде силен и ако на двама души им е писано да бъдат заедно, нищо не може да ги раздели.“

— Ще върна пръстена на Пилар — каза Ерик, докато размотаваше внимателно алената лента. Сетне раздели фигурките една от друга и ги върна обратно в несесера. Накрая я погледна. — Винаги съм те обичал. Въпросът е… — Замълча за кратко и отново заприлича на срамежливия Ерик, когото тя познаваше. — … дали ти ме обичаш? — добави той тихо, без да я изпуска от погледа си.

„Може би в живота има неща, с които просто не можеш да се бориш…“

Теа се застави да го погледне.

— Обичам те — прошепна. — Не знам какво има да става, но те обичам.

И те бавно, почти като насън, се прегърнаха.

— Има обаче един проблем — каза Теа малко по-късно. — Наред с всички останали проблеми. Другата седмица ще бъда заета с нещо и искам да ми дадеш малко време.

— Какво е това нещо?

— Не мога да ти кажа.

— Трябва да ми кажеш — каза той спокойно, докато дъхът му галеше косата й. — Сега трябва да ми казваш всичко.

— Свързано е с магии и е опасно. — Секунда по-късно тя осъзна грешката си.

— Какво имаш предвид, като казваш „опасно“? — Ерик се изправи. Гласът му й подсказа, че той вече е нащрек. — Ако си мислиш, че ще те оставя да правиш нещо опасно сама…

Ерик умееше да убеждава. В това беше по-добър дори от Блейс. Теа пък не беше особено силна в изкуството да мълчи. И накрая тя му разказа за Сюзан Бланшет.

— Мъртва вещица — каза той.

— Дух на мъртва вещица. При това много зъл и опасен.

— И ти смяташ, че тя ще се върне?

— Мисля, че тя през цялото време е тук. Може би обикаля около стария салон. Засега това не крие опасности, защото никой не осквернява манекени на вещици. Но когато го отворят за партито на Хелоуин…