Читать «Заклинателка» онлайн - страница 74

— Да — потвърди Теа, която трябваше да се бори с импулса си да шепне. — Макар че не всички са ламия и вещици. Има също така шейпшифтъри, създадени вампири, върколаци и други същества. Всички видове, с които човешката раса не е успяла да си разчисти сметките.

— Вампири — промърмори Ерик, загледан със стъклен поглед в един кактус. — Действително съм впечатлен. Истински вампири! Кажи ми… — той погледна Теа проницателно. — Ако всички вие имате такива свръхестествени сили, защо просто не вземете надмощие над хората.

— Твърде сме малко — отвърна Теа. — А вие сте твърде много. Не ни достигат сили, въпреки способностите, които притежаваме.

— Но, виж…

— Размножавате се много по-бързо, имате повече деца от нас и ни избивате, когато се натъкнете на нас. Вещиците са били на крачка от това да изчезнат, преди да се съюзят с другите видове и да сформират Нощния свят. И затова тази общност пази толкова строго своята тайна.

— И затова се опита да ме отстъпиш на Пилар — каза Ерик.

Теа усещаше погледа му почти като физическо докосване. Тя се загледа в една туфа скална коприва между краката си.

— Не исках да умреш. Нито пък исках аз да умра.

— И според теб те ще ни убият, защото сме влюбени.

— Без да се замислят дори.

Той докосна рамото й. Теа почувства как от ръката му се разлива топлина и направи усилие да не потръпне.

— Тогава ще го пазим в тайна — каза той.

— Ерик, не е толкова просто. Ти не разбираш. Няма къде да отидем, няма място, където можем да се скрием. Хората на Нощния свят са навсякъде.

— И те всички следват тези правила.

— Да. И благодарение на това оцеляват.

Той въздъхна и след това каза с треперещ глас:

— Трябва да има някакъв начин.

— И аз мислих за това. — Нейният глас също беше несигурен. — Но трябва да приемем реалността. Единственият ни шанс да останем живи е всеки от нас да поеме по своя път. А ти колкото може по-бързо трябва да забравиш за мен и всичко, което ти казах.

Тя трепереше, а очите й се напълниха със сълзи. Но ръцете й бяха свити в юмруци и не го поглеждаше.

— Теа…

Сълзите й потекоха.

— Няма да стана причина за смъртта ти — промълви тя.

— А аз не мога да те забравя. И не мога да спра да те обичам.

— А може би и това е само магия — каза Теа, подсмърчайки. Сълзите й се стичаха по лицето и капеха върху камъка. Ерик потърси в джобовете си нещо като кърпичка, а после се опита да избърше мокрите й страни с палеца си.

Тя бутна ръката му.

— Чуй ме. Ти пропусна нещо, докато изброяваше способностите ми. Аз правя и любовни заклинания. Направих такова и за теб, за да те накарам да се влюбиш в мен.

Ерик не изглеждаше изненадан.

— Кога?

— Кога те омагьосах ли? В деня, когато те поканих на танците.

Ерик се засмя.

— Теа… — Той поклати глава. — Виж, влюбих се в теб още преди това. Случи се, когато бяхме тук в пустинята, с онази змия. Когато се вгледахме един в друг… Тогава те видях заобиколена от мъгла и ти беше най-красивото нещо на света. — Той поклати отново глава. — Може да е било магия, но не мисля, че е имало нещо общо с твоето заклинание.