Читать «Заклинателка» онлайн - страница 72

— Къде беше? Ерик те търси навсякъде.

Разбира се, трябваше да се досетя. Блейс греши. Той няма просто така да забрави за мен. Защото е джентълмен и първо трябва да ми каже, че всичко между нас е свършило.

— Може ли да дойда днес у вас? — попита Теа жалостиво. — Имам нужда от малко спокойствие.

— Теа… — Дани я дръпна в един ъгъл и я погледна загрижено. — Ерик наистина те търси навсякъде… Но какво има! — прошепна тя. — Да не е нещо свързано със Сюзан? Старият салон все още е затворен, нали?

— Не, не е свързано с това. — Тя тъкмо щеше да предложи да си тръгват, когато на вратата се появи висока фигура. Ерик!

Той се насочи право към нея. Учителят и учениците около бюрото му наблюдаваха случващото се. На Теа й се стори, че ще загуби съзнание.

— Трябва да поговорим — каза той кратко. Никога преди не го беше виждала такъв. Беше блед, с празни очи и изпито лице. Изглеждаше така, сякаш не беше мигвал от цяла седмица.

Но беше прав. Нужно беше да поговорят и да приключат с това. Тя трябваше да му обясни, че всичко е наред, защото в противен случай Ерик нямаше да намери мира.

„Мога да го направя“, помисли си Теа.

— Някъде насаме — каза тя на глас.

Излязоха от училището и минаха покрай стария спортен салон, обграден с вече провисналата жълта полицейска лента. После продължиха през футболното игрище.

Теа нямаше представа къде отиват и подозираше, че и Ерик не знаеше. Главното беше да отидат колкото може по-далече.

Зелените училищни морави отстъпиха място на жълто-зелените шубраци и те на свой ред на кафявата пустош на пустинята.

Теа обгърна раменете си с ръце, мислейки си колко студено беше станало само за седмица и половина. И последните следи от лятото си бяха отишли.

„А сега ще говорим за края на нашата връзка — каза си тя, когато Ерик спря. — Добре, не е нужно да му мисля много, просто трябва да кажа правилните думи.“ Тя се застави да го погледне в очите.

Той извърна измъченото си лице към нея и каза:

— Искам да прекратиш това.

„Странен избор на думи. Искаш да кажеш да приключим с това, да скъсаме, да сложим край на тази агония…“

Тя обаче не успя да изрече нито едно от тези неща и затова попита простичко:

— Кое?

— Не знам какво правиш — отвърна той, — но искам да спреш. Още сега.

Очите му бяха спокойни. Не, по-скоро някак настойчиви. А гласът му глух и уморен.

Теа изпита внезапно усещане, че светът вече не е същият. Цялата беше настръхнала.

— За… какво говориш? — попита тя сковано.

— Много добре знаеш за какво говоря. — Той продължи да се взира в нея упорито.

Теа поклати отрицателно глава.

Ерик сви рамене.

— Онова, което правиш — каза той с ужасяваща отчетливост. — Опитваш се да ме накараш да харесам Пилар. Това трябва да спре. Защото не е честно спрямо нея. Сега тя е разстроена, защото се правя на луд. Но аз не искам да бъда с нея. Защото обичам теб. Ако искаш да се отървеш от мен, просто ми го кажи, вместо да се опитваш да ме пробуташ на някой друг.

Докато го слушаше, Теа имаше чувството, че е увиснала във въздуха на няколко метра над земята. Небето и пустинята изглеждаха ярки, не топли, а някак сияещи. Мислите й се въртяха трескаво, като Мадам Кюри в нова клетка.