Читать «Заклинателка» онлайн - страница 68

— Мамо! — процеди Ерик през зъби.

Тя му махна с ръка. Стъклата на малките й очила бяха запотени.

— Не е нужно сама да се справяш с това, разбираш ли? Това не е детски проблем. Ако няма къде другаде да живееш, ако се нуждаеш от нещо… можем да се обадим на социалните служби…

— Мамо, моля те, умолявам те, престани!

„Социалните служби… — мислеше си Теа в паника. — О, Изида! Може би щеше да има разследване. Семейство Хармън щеше да бъде изпратено на съд. Баба й щеше да бъде обвинена, че е изкуфяла… Или че принадлежи на някакво тайно общество. И после щеше да дойде ред и на Нощния свят с неговите жестоки закони…“

Страхът й достигна връхната си точка и сетне тя изведнъж се почувства учудващо спокойна. Почти безразлична.

— Няма проблем — каза Теа, извръщайки се към Ерик, но без да среща погледа му. — Майка ти се опитва да ми помогне. Но наистина… — тя се обърна по същия начин към майка му — всичко е наред. Баба не е толкова чудата, колкото изглежда. Тя разказва истории, но не плаши никого.

„Това достатъчно ли е? Може би сега ще ми повярвате и ще ме оставите на мира? Изглежда, че да.“

— Просто не искам заради мен ти и Ерик… — Госпожа Рос въздъхна и се усмихна неловко.

— Да се разделим? — Теа издаде звук, който можеше да мине за смях. — Не се притеснявайте. Не бих искала това. — Тя се извърна усмихната към Ерик, гледайки надолу, защото не можеше да срещне погледа му. — Съжалявам, ако съм била твърде докачлива. Просто ужасно се смутих. Също като в онази случка с дядо ти, която ми разказа.

— Ще се върнеш ли у нас? Или ако искаш да те закараме у вас — каза Ерик тихо. На него толкова много му се искаше тя да се върне у тях.

— По-добре да се прибирам, ако нямаш нищо против. Имам домашно. — Теа вдигна очи и отново се усмихна.

Ерик кимна. Не изглеждаше щастлив, но не беше и разстроен както преди малко.

На задната седалка на джипа Розамунд се притисна до Теа и стисна ръката й.

— Не се сърди — каза тя пламенно както винаги. — Разстроена ли си? Искаш ли да убия някого заради теб?

— Не се сърдя — прошепна Теа, гледайки рошавата глава на Розамунд. — Не се притеснявай.

Тя бе избрала стратегията на всяко животно, попаднало в капан: бъди нащрек и чакай подходящия момент. Не влизай в схватка, ако нямаш възможност да избягаш.

— До утре — каза Ерик и слезе от джипа. Гласът му прозвуча почти като молба.

— Да, до утре — отвърна Теа, знаейки, че моментът все още не е настъпил. Тя помаха с ръка, докато джипът изчезна.

И после дойде избавлението. Теа се втурна към вратата, сетне нагоре по стълбите и право при Блейс.

— Почакай — рече Блейс. — Върни се малко по-назад. Значи казваш, че не са повярвали на нито една дума от това, което си разказала?

— Точно така. В най-лошия случай майката на Ерик смята, че баба е луда. Но за момент си помислих, че може да я обяви за неподходяща като настойник или нещо такова.

Двете стояха на пода до леглото на Блейс, където Теа се беше тръшнала още в самото начало. Блейс ядеше сладки пуканки с едната ръка, драскаше нещо на листче с другата и междувременно слушаше внимателно.