Читать «Заклинателка» онлайн - страница 70

Блейс се облегна назад. После бръкна в кутията със сладките пуканки и си взе една.

— Възхищавам ти се — каза тя. — Това е много, много разумно.

— Но не в теб! — процеди Теа през зъби. — Надявам се, че разбираш това? Той трябва да се влюби в човешко момиче и тогава ще забрави за мен и без Чашата на Лета. Никой няма да изчезва или да получава амнезия. И така няма да има никакви подозрения.

— Добре. Въпреки че ми се искаше да опитам с него. Има силна воля и може би щеше да издържи известно време. Или поне беше добро предизвикателство.

Теа остави това без коментар.

— Все още имам малко от кръвта му. Въпросът е, разполагаш ли с нещо, което не си използвала досега. Някаква любовна магия, която напълно да му завърти ума?

Блейс си взе още една пуканка.

— Разбира се, че имам. — Тя присви сивите си очи. — И това, разбира се, е забранена магия.

— Предположих. Блейс, сега аз съм принцесата на забранените магии. Така че една повече няма да навреди. Но аз ще я направя. Не искам да си навличаш проблеми.

— Добре, но знай, че няма да ти хареса. Ще се нуждаеш от бизорски камък¹¹ от стомаха на дива коза ибекс, с какъвто случайно се сдобих по време на престоя ни при леля Гердет.

Дивите кози ибекс бяха застрашен вид, отчасти заради камъните, които шаманите вадеха от вътрешностите им, смятайки, че притежават магически свойства.

— Ще се справя някак — каза Теа решително.

— Наистина държиш на него, нали?

— Да — прошепна Теа в отговор. — И все още мисля, че сме сродни души. Но…

„Ще пожертваш ли всичко?“, чу тя пак онзи глас.

— Не искам той да умре заради мен. Или пък да стана причина за война между Хармънови и останалите фамилии от Нощния свят. Ако трябва да се откажа от него, предпочитам да го направя сама. Искам също да съм сигурна, че е в безопасност и че е намерил щастието си с някоя друга, която го обича.

— Избрала ли си я вече?

— Името й е Пилар. — В следващия момент Теа стрелна братовчедка си с поглед. — Блейс, когато Люк те попита какво искаш и ти отвърна, че не искаш нищо, което можеш да имаш… какво точно имаше предвид?

Блейс отметна глава назад и се загледа в тавана. После сведе поглед надолу.

— Някой, някога да е искал нещо, което е можел да има? Как смяташ?

— Не знам.

Блейс обгърна колената си с ръце и подпря брадичката си на тях.

— Ако можем да имаме нещо, ние вече не го искаме. Затова винаги има нещо, което искаме и не можем да имаме… И така може би е по-добре.

Теа не се съгласи с нея. Думите на Блейс й прозвучаха като някаква ужасна лекция за това как да бъдем по-зрели.

— Да се захващаме за работа — каза тя.

13

Знаеш ли, според мен той те обича само заради корена на Йемона — каза Блейс.

Теа вдигна глава от мястото си в празната лаборатория по химия. Бяха в голямото междучасие и това беше най-пустото място в училището, което можаха да открият.

— Благодаря, Блейс. Сега като чух това, вече ми е по-леко.

Но може би беше вярно. Тя почти беше забравила, че първоначално беше използвала магия, за да го спечели.

„Ако Блейс е права, може би всичко ще стане по-лесно — каза си тя. — Ако чувствата му към мен не са били истински, значи няма толкова да ми липсва.“