Читать «Заклинателка» онлайн - страница 69

Това беше типично за нея. Макар и студена, егоистична, избухлива, гневна и зла с хората, тя беше предана на семейството си. Защото беше вещица.

„Съжалявам, че казах, че приличаш малко на Мая“, помисли си Теа.

— Вината е моя — заяви тя на висок глас.

— Да, така е — съгласи Блейс, продължавайки да драска върху листа.

— Трябваше още от самото началото да стоя далече от него.

Но, разбира се, именно Блейс беше причината да не постъпи така. Беше решила, че Ерик ще е в по-голяма безопасност с нея, отколкото с Блейс. И смяташе, че някак… нещата ще се получат. Да… През цялото време беше таяла надежда, че тя и Ерик имат бъдеще. И че всичко накрая някак ще се нареди.

Но сега трябваше да приеме реалността.

Те нямаха никакво бъдеще.

Единственото, което го очакваше с нея, беше смърт. Същото очакваше и нея самата. Беше осъзнала това в онзи ужасен момент на прозрение, когато видя майка му в стаята.

Нямаше как да бъдат заедно, без да ги разкрият. Дори да избягаха някъде някой ден, Нощните хора щяха да ги намерят. Щяха да ги изправят пред Съвета на Нощния свят от вещици и вампири старейшини. И Законът щеше да бъде приложен…

Теа никога не беше присъствала на екзекуция, но беше чувала за тях. И ако семейство Хармън се опиташе да попречи на Съвета да я убие, щеше да започне война. Вещици срещу вампири. А може би дори вещици срещу вещици. А това можеше да означава краят на всичко.

— Е, мисля, че не е нужно да убиваме майката — отбеляза Блейс, мръщейки се над драсканицата си. — От друга страна, ако убием децата, майката може да потърси отмъщение. Така че за всеки случай…

— Няма да убиваме никого — каза Теа глухо, но решително.

— Нямам предвид ние самите. Ще се обадя на някой от любезните ни братовчеди вампири. Например на Аш. Той би трябвало да е някъде по Западното крайбрежие, нали? Или Куин, на него му допадат такива неща. Едно бързо ухапване, кръвта на жертвата изтича и…

— Блейс, няма да позволя Ерик да бъде убит от вампири. Или от когото и да било — добави тя, когато Блейс отвори уста да възрази. — Не е нужно. Никой не трябва да умира.

— Значи имаш по-добра идея?

Теа погледна към статуята на Изида, царицата на египетските богини, която стоеше на бюрото й.

— Ами… не знам. Мислех си за Чашата на Лета¹⁰. Можем да ги накараме да забравят всичко за мен. Но в същото време това може да породи подозрения — цяло едно семейство с празни петна в паметта. И всички в училище ще се чудят защо Ерик вече не помни името ми.

— Така е.

Теа се вгледа в луната между златните рога на Изида. Умът й, който винаги беше бистър и логичен, помагайки й да оцелее, сега сякаш работеше на бавни обороти. Трябваше да има начин да спаси Ерик и семейството му, защото иначе нямаше смисъл да продължи да живее.

И тогава намери решението.

— Мисля, че ще е най-добре… — поде тя бавно, защото изпитваше почти физическа болка, — ако Ерик престане да се интересува от мен. И се влюби в някоя друга.