Читать «Заклинателка» онлайн - страница 67

— Мама е голяма шегаджийка — смутолеви той нервно. Зелените му очи бяха напрегнати и сякаш търсеха извинение. На Теа й се стори, че той отново се опитваше да установи връзка с нея.

Но тя не желаеше това. Не искаше да бъде свързана е тези хора. Беше обкръжена от човешки същества в една от къщите им. Чувстваше се като гърмяща змия, обградена от големи създания с пръчки. Обзе я неистова паника.

— Трябва да станеш писателка, знаеш ли? — каза жената. — Имаш такова въображение… — Тя пристъпи в стаята.

Теа се изправи рязко, при което Розамунд падна на пода. Те вървяха към нея, а стените в стаята сякаш се приближаваха, заплашвайки да я смажат. Те бяха чужди, жестоки, садистични и зли. И не принадлежаха на нейния вид. Инквизитори и екзекутори, които знаеха всичко за нея. Всеки момент щяха да я посочат с пръст и да закрещят по улицата: „Вещица! Вещица!“

Теа побягна. Шмугна се между Ерик и майка му като изплашена котка, без да докосва нито един от двамата. Хукна по коридора, през всекидневната и оттам към входната врата.

Навън се беше заоблачило и се стъмваше. Спря се само за миг, колкото да се ориентира и после тръгна на запад, вървейки колкото може по-бързо. Сърцето й препускаше бясно, сякаш подсказвайки й, че няма никакво време за губене.

„Побързай! Скрий се! Намери убежище!“

Профучаваше покрай ъглите на улиците и бягаше на зигзаг като лисица, преследвана от хрътки.

Беше на десетина минути от къщи, когато чу шум на двигател. Погледна натам. Беше джипът на Ерик. Той караше, а майка му и Розамунд също бяха в колата.

— Теа, спри! Моля те, почакай — Ерик натисна спирачката и скочи от джипа.

Беше на тротоара, точно пред нея. Теа замръзна на мястото си.

— Изслушай ме — каза той глухо, отдръпвайки се от джипа. — Съжалявам, че се получи така. Мама се чувства ужасно. Плаче. Роз също плаче… Моля те, няма ли да се върнеш?

Той също изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се разплаче. Теа стоеше все така сковано.

— Всичко е наред. Добре съм — каза тя нехайно. — Не съм искала да разстроя никого. Но моля те, остави ме да си вървя.

— Виж, не трябваше да те подслушваме. Знам това. Просто… ти си толкова добра с Розамунд. Никога не се е случвало тя да харесва някого толкова много. И… знам, че си много чувствителна, що се отнася до баба ти. Затова си разстроена, нали? Предполагам, че тя ти е разказала тази приказка?

Малко по малко в тъмата, която цареше в ума на Теа, се появи бледа светлина.

„Поне смятат, че това е само приказка“, помисли си тя.

— Ние също имаме семейни истории — каза Ерик с нотка на отчаяние в гласа си. — Дядо ми например твърдеше, че е марсианец. Кълна се, че е истина. Аз пък разказах за това на децата в детската градина и после всички му се подиграваха и издаваха смешни звуци зад гърба му. Чувствах се толкова зле. А той самият ужасно се засрами.

Ерик продължи да бръщолеви и на Теа постепенно й дожаля за него. Но после се появи фигура и тя отново се вцепени. Беше майка му, чиято копринена коса се развяваше от вятъра.

— Виж, Теа — каза госпожа Рос. Изражението й беше тъжно и сериозно. — Всички познаваме баба ти, знаем колко е възрастна и че е малко… чудновата. Но ако тя те плаши, ако ти разказва някакви странни неща…