Читать «Заклинателка» онлайн - страница 65

— Какви ги говориш? Ако не ми кажеш, аз само ще си представя още по-ужасни неща.

Теа въздъхна.

— Магията била свързана с бебета… И кръв. Но не това е идеята на тази история.

— Убивали са бебета?

— Само Мая го е правела. А Елвиза се опитала да я спре, но…

— Обзалагам се, даже е пиела кръвта им. — Теа замълча и се вгледа в Розамунд. Човешките деца бяха невежи, но не и глупави.

— Да. Пиела е кръвта им. Доволна ли си? — Розамунд се ухили, кимна и се намести удобно в очакване на продължението. — И така, Мая станала безсмъртна. Но тя едва по-късно разбрала истинската цена, която трябвало да плати за това. Щяла да живее вечно само ако всеки ден пие от кръвта на смъртни създания. В противен случай щяла да умре.

— Също като вампирите — въодушевено отбеляза Розамунд.

В първия момент Теа се стъписа, но сетне вътрешно се присмя на глупостта си. Хората, разбира се, знаеха за вампирите, също както знаеха и за вещиците, разказвайки си нелепи предания, пълни с погрешна информация.

Но това означаваше, че Теа можеше да й разкаже собствената си история, без особен риск нейната малка слушателка да й повярва.

— Точно като вампирите — потвърди тя и задържа погледа си върху Розамунд. — Мая била първият вампир. И всичките й деца също били прокълнати да бъдат вампири.

Роз изсумтя.

— Вампирите не могат да имат деца — каза тя неуверено. — Нали?

— Потомците на Мая могат — отвърна Теа, след като прецени, че е недопустимо да произнесе думата „ламия“ пред човешко същество. — Само тези, които стават вампири чрез ухапване, не могат. Мая имала син вампир на име Редфърн и двамата започнали да нападат хората заради кръвта им. Това е историята. Нали разбираш, Мая искала да направи всички като себе си. Затова пиела кръвта на хората от племето си. И накрая Елвиза решила, че трябва да я спре.

— Как?

— Е, точно това бил проблемът. Родът на Елвиза бил готов да воюва с Мая и другите вампири. Но Елвиза знаела, че ако се стигнело дотам, вероятно всички щели да загинат. И от двете страни. Затова предизвикала Мая на двубой. Само те двете, една срещу друга.

Розамунд бутна матрака и той тупна тежко на земята.

— Аз пък ще предизвикам на двубой господин Хендрис, водача на следотърсачите. — Тя скочи върху матрака и нападна една възглавница с ръце и крака. — И също ще победя. Той изобщо не е във форма.

— Е, Елвиза не искала да се бие, но се налагало. Страхувала се, защото като вампир Мая била много по-силна.

За момент Теа видя цялата тази старинна история с очите на дете, спомняйки си как й я бяха разказвали като малка. Представи си Елвиза в тъмната гора с нейните бели кожени дрехи, чакаща Мая да се появи. Тя навярно е знаела, че дори да спечели битката, вероятно ще умре, но все пак е била достатъчно смела, за да се изправи срещу могъщия си противник. Била е готова на всичко за хората, които е обичала, и е била изпълнена с решимост да сложи край на този конфликт.

„Не мисля, че бих могла да бъда толкова смела — мислеше си Теа. — Тоест бих искала, но имам ужасното предчувствие, че не бих могла.“