Читать «Заклинателка» онлайн - страница 63

Ерик се взираше настойчиво в нея. Сетне преглътна и затвори очи, промърморвайки:

— И представа си нямаш колко много държа на теб. — После я погледна.

Между тях отново беше възникнала онази необяснима връзка. Сякаш нещо ги притегляше един към друг. Усещането беше почти физическо, едновременно вълнуващо, но и плашещо.

Ерик се изправи бавно и затвори вратата. Седна до Теа. Двамата не откъсваха поглед един от друг.

И после всичко стана от само себе си. Пръстите им се сплетоха. Бяха толкова близо един до друг, че дъхът им се сливаше. Теа потрепери от електричеството, с което беше зареден въздухът.

Сякаш всичко беше обвито в златна мъгла.

Бам!

Трясъкът дойде от съседната стая.

— Не му обръщай внимание. Сигурно е полтъргайст — промърмори Ерик. Устните му бяха само на сантиметър от нейните.

— Това е Розамунд — отвърна Теа шепнешком. — Тя е нещастна и не е честно спрямо нея. Трябва да се опитаме да й помогнем.

Теа беше щастлива и искаше всички да се чувстват така.

Ерик изпъшка.

— Теа…

— Нека да я разведря малко, ако мога. И после ще се върна пак.

Ерик затвори очи, отвори ги отново и запали лампата.

— Добре — каза той с кисела усмивка. — Аз пък трябва да полея цветята на мама, да нахраня зайците и да свърша някои други неща. Обади ми се, когато се почувства достатъчно развеселена. Ще чакам.

Теа почука и влезе леко приведена в стаята на Розамунд.

— Роз? Може ли да поговоря с теб за малко?

— Не ме наричай така. Искам да ме наричаш Фред.

— Ъ-ъ… защо пък Фред? — Теа седна предпазливо на ръба на леглото. Всъщност не на леглото, а на пружината, защото матракът беше на земята, изправен в ъгъла до стената. Стаята изглеждаше така, сякаш беше ударена едновременно от ураган и земетресение. И се усещаше силна миризма на морско свинче.

Зад матрака бавно се подаде част от пясъчноруса глава. Едно зелено око не изпускаше Теа от поглед.

— Защото… — отвърна Розамунд с треперещ глас, — аз вече не съм момиче. Нещата винаги са стояли по този начин за момичетата и винаги ще си останат такива. И не ми пробутвай разни глупости, че жените чували по-добре от мъжете, че се справяли по-добре в подводници и че имали по-добри двигателни умения, защото не ми пука. Отсега нататък ще бъда момче.

— Ти си умно дете — каза Теа, искрено учудена от интелекта на Розамунд и това колко много иска да я утеши. — Но трябва да изучаваш историята. Нещата невинаги са били такива. Имало е времена, когато жените и мъжете са били равни.

— Кога е било това? — попита Розамунд.

— Ами, в древен Крит например. Те всички са били деца на Илития, върховната богиня. И момчетата, и момичетата на този остров изпълнявали опасни акробатични номера върху гърбовете на диви бикове. Само че… — Теа замълча за кратко, преди да продължи: — … после дошли гърците и ги завладели.

— Аха…

— Освен това… — Теа се опита да се сети за друг пример от човешката история. — Жените имали високо положение и при древните келти… докато римляните не ги завладели. И…