Читать «Заклинателка» онлайн - страница 64

Човешката история се оказваше доста еднообразна.

— Казах ти — тросна се Розамунд. — Винаги едно и също. А сега си върви.

— Е, добре… — Теа се поколеба.

Беше в плен на шеметното чувство, че светът е прекрасен. То я правеше прекалено самоуверена и я караше да си мисли, че законите на Нощния свят са нещо незначително, което ако се наложи, може да бъде пренебрегнато.

„Недей — прошепна един глас в ума й. — Не го прави или ще съжаляваш.“

Но Розамунд беше толкова нещастна. А и златната светлина все още я обграждаше, карайки я да се чувства защитена. Неуязвима.

— Виж — каза Теа. — Искам да ти разкажа една история, която винаги ме е карала да се чувствам по-добре, когато бях малка. Само че трябва да я запазиш в тайна.

В зелените очи на Розамунд се появи интерес.

— Истинска история?

— Ами, не знам дали е истинска. Но е хубава история и е за онези времена, когато жените са били водачи. В нея се разказва за едно момиче на име Елвиза.

12

Теа се намести на пружината на леглото, макар това да не беше най-удобното място.

— И така. Това се случило във времената, когато все още имало магии. Елвиза можела да прави магии, както и повечето хора от нейното племе. Тя била дъщеря на Хеката — царицата на вещиците.

— Значи е била вещица? — Розамунд беше заинтригувана.

— Е, тогава не били известни с това име. Наричали ги Пазителки на огнището. Освен това Елвиза не изглеждала като вещиците на Хелоуин. Била красива, висока и с дълга руса коса.

— Също като теб?

— Хм — Теа се усмихна. — Не точно, но благодаря за комплимента. Елвиза била наистина красива, умна и също така силна. И когато Хеката умряла, заедно със сестра си Мая тя станала водачка на племето.

Сега цялата глава на Розамунд се беше подала над матрака. Слушаше с напрегнат, макар и скептичен интерес.

— А пък Мая… — Теа прехапа устни. — Е, тя също била красива и висока, но с дълга черна коса.

— Като момичето, което дойде във ветеринарната клиника след теб.

За момент Теа се стъписа. Беше забравила, че Розамунд е виждала Блейс.

— Е, да, донякъде… Но както и да е. Мая също била умна и силна, но не й харесвало това, че трябва да дели водачеството с Елвиза. Тя искала да управлява сама, но искала и още нещо. Да живее вечно.

— Звучи ми като добра идея — промърмори Розамунд.

— Да, няма нищо лошо в това да си безсмъртен, съгласна съм. Но зависи каква цена си готов да платиш за това. Разбираш ли ме?

— Не.

— Е, добре… — Теа се запъна. Всеки от Нощния свят веднага би се досетил за какво става дума, дори по някаква необяснима причина да не беше чувал историята. Но хората, разбира се, бяха различни. — Виждаш ли, въпросът е в това какво е трябвало да направи. Обикновените магии не можали да й донесат безсмъртие. Тя опитала всичко, дори Елвиза й помагала. И най-накрая открили онова, което търсели, но тогава Елвиза отказала да участва.

— Защо?

— Защото било твърде ужасно. Не, не ме питай — добави Теа, виждайки, че интересът на Розамунд се покачва. — Няма да ти кажа. Тази част от историята не е за деца.