Читать «Заклинателка» онлайн - страница 62

Бам! Бам! Последваха още няколко трясъка.

— Може би е по-добре да я оставим на мира — реши Ерик. — Понякога става малко раздразнителна. Искаш ли да видиш моите покои?

Стаята му беше приятна, забеляза Теа. Имаше много книги, някои от които миришеха на плесен.

— Купувам ги от антикварни книжарници.

„Сравнителна анатомия на гръбначните животни“, „Развитие и строеж на свинския ембрион“, „Червеното пони“⁹. Повечето от изданията по един или друг начин бяха свързани с животните.

Имаше също и много купи. От състезания по бейзбол, баскетбол и тенис на корт.

— Тренирам ту бейзбол, ту тенис в различните години — обясни Ерик.

Спортната му екипировка беше разпиляна по целия под заедно с книги и няколко чифта мръсни чорапи.

Атмосферата не беше много по-различна от тази в стаята на млада вещица от Нощния свят.

На бюрото имаше фотография на мъж с пясъчноруса коса и зашеметяваща усмивка, също като тази на Ерик.

— Кой е този?

— Баща ми. Загина в самолетна катастрофа, когато Роз беше още малка. Беше пилот — каза Ерик простичко, но очите му потъмняха.

— Моите родители също са умрели, когато съм била малка — промълви тихо Теа. — Най-тъжното е, че дори не си ги спомням.

Ерик отново погледна снимката.

— Знаеш ли, никога не се бях замислял за това, но се радвам, че си го спомням. Имах поне този шанс.

Те се спогледаха и се усмихнаха.

До леглото имаше аквариум, който издаваше приятен бълбукащ звук. Теа седна до него и се загледа в една синя риба с преливащи цветове, която се стрелкаше в различни посоки. Изключи нощната лампа, за да вижда по-добре осветения аквариум.

— Харесва ли ти?

— Всичко ми харесва — отвърна Теа и вдигна глава към него. — Всичко.

Ерик премигна смутено, погледна леглото, на което седеше Теа, и после приседна непохватно на бюрото. Подпря се нехайно на него и по пода се разпиляха листове и тетрадки.

— Опа!

Теа без малко не прихна.

— Това молбата ти за Калифорнийския университет ли е? — попита тя.

Той вдигна въодушевен глава.

— Да. Искаш ли да й хвърлиш един поглед?

В първия момент Теа беше готова да каже „да“. Беше толкова щастлива, отворена за всичко, готова да опита всичко. Но миг по-късно промени решението си. Дали не отиваше вече прекалено далеч?

— Не. Не точно сега, благодаря ти.

— Както искаш — каза Ерик, оставяйки книжата на бюрото. — Нали знаеш, че все още можеш да се запишеш в курса по зоология. Господин Гаспаро е страхотен учител. И това, което учим, наистина ще ти допадне.

„Може би наистина бих могла да го направя — мислеше си Теа. — Какво лошо има в това?“

— И ако се интересуваш, д-р Селинджър се нуждае от допълнителна помощ. Заплащането не е голямо, но се трупа полезен опит.

И това също е възможност. А и няма да наруша нито един от законите на Нощта. Няма да използвам силите си, а просто ще бъда близо до животните.

— Ще си помисля — каза Теа, долавяйки нотката на въодушевление в собствения си глас. Погледна Ерик, който седеше с лакти на коленете си, приведен леко напред, очакващ отговора й с нетърпение. — И ти благодаря — добави тя тихо.

— За какво?

— За това… че ми желаеш доброто. Че държиш на мен… — Светлината от аквариума хвърляше потрепващи сини шарки върху стените и тавана и стаята приличаше на някакъв малък подводен свят. Отблясъците от него танцуваха по кожата на Теа.