Читать «Заклинателка» онлайн - страница 61

— Няма защо — отвърна тя.

Дори еликсирът да не беше проработил, той все пак беше успял да отвлече някак вниманието на Ерик и да разконцентрира Блейс. По-късно трябваше да се опита да разбере как точно бе развалена силната магия на Блейс.

— Ситуацията беше доста неловка — продължи Ерик. — Аз през цялото време търсех начин как да й откажа учтиво, но така и не го намерих. И точно когато осъзнах, че ще трябва да нараня чувствата й… ти ни намокри с вода.

Теа замръзна на мястото си и се втренчи в него изумена. Той беше напълно сериозен.

— Искам да кажа… знам, че така или иначе, нараних чувствата й. Но… Теа, какво има?

Тя отново тръгна.

— Искаш да кажеш, че изобщо не желаеш да бъдеш с нея? Дори малко?

Той се спря.

— Как мога да искам да бъда с нея, когато искам да бъда с теб? Казах ти това още в самото начало.

„Може би причината е в това, че сме сродни души — мислеше си Теа. — Или защото е упорит. Но каквото и да е обяснението, по-добре никога да не го казвам на Блейс. Ако разбере, че магията й не е имала никакъв ефект върху него, това ще бъде само още един повод да иска смъртта му.“

— Е, както и да е, сега вече всичко е наред — промърмори тя и в този момент действително си вярваше. Беше твърде щастлива, за да мисли за нещо лошо.

— Наистина ли? Значи най-накрая можем да излезем заедно?

В думите му имаше толкова нетърпение и копнеж, че Теа се засмя. Почувства се лека като перце, свободна и пълна с енергия.

— Да, можем да го направим още сега. Или можем да отидем у вас. Бих се радвала да видя отново сестра ти и Мадам Кюри.

Ерик се намръщи.

— Е, на Мадам Кюри това вероятно ще й хареса. Но Роз изгуби делото си… Съдът отсъди, че Клубът на следотърсачите е частна организация, която може да приема, когото намери за добре, и сега на сестра ми целият свят й е черен.

— Това е добра причина да я видим. Горкото дете.

Ерик я погледна учудено.

— Ти сериозно ли? Можеш да отидеш, където пожелаеш в Лас Вегас и въпреки това предпочиташ да дойдеш у нас?

— Защо не? — Теа не му призна, че за момиче като нея един човешки дом е много по-интересен, от което и да е място във Вегас.

Тя беше щастлива.

Ерик живееше в скромна сглобяема къща под сянката на няколко обикновени дървета вместо обичайните палми. Теа беше обзета от леко смущение, когато влязоха вътре.

— Мама още е на работа — каза Ерик и погледна часовника си. — А Роз би трябвало да е в стаята си до пет. Наказана е. Тази сутрин суши куклите си в микровълновата.

— На микровълновата вероятно не й се е отразило добре.

На вратата на Розамунд беше окачен надпис: Не Влизай. Стой Настрана, Имам Предвид Ерик. Феминизмът Е Радикална Концепция, Че Жените Са Хора.

Когато Ерик отвори вратата, една касичка във формата на прасенце полетя към него. Той се дръпна рязко назад, летящият предмет се удари в стената и колкото и да бе чудно, не се счупи.

— Роз…

— Мразя всички! И всички ме мразят! — Книга с твърди корици полетя стремително към Ерик и той затвори бързо вратата. Бам!

— Никой не те мрази — извика Ерик.

— Ами, аз ги мразя тогава! Махай се!