Читать «Заклинателка» онлайн - страница 60

— Аз… — каза Ерик глухо и неуверено. — Аз… Блейс… — Но така и не можа да завърши фразата.

В което нямаше нищо учудващо. Той вече беше в плен на чара на Блейс.

Осъзнавайки истината, Теа спря да поклаща пластмасовата си бутилка. Еликсирът й нямаше никакъв шанс пред магията на Блейс. Ерик вече беше в нейна власт.

И нямаше вина за това. Никой не беше в състояние да се противопостави на чародейното изкуство на Блейс. Магията и психологическата атака бяха така умело съчетани, че дори Теа повярва на част от историята на братовчедка си.

Но тя все пак трябваше да направи нещо. Нямаше да изостави Ерик без борба.

След едно последно рязко разклащане на бутилката, Теа махна палеца си от гърлото й. Безцветната течност полетя нагоре и след това се посипа върху Ерик като дъжд. Гейзер на омразата.

Едно-единствено нещо се обърка. Веднага щом магическата течност падна върху Ерик, той се обърна, за да види откъде е дошла. И вместо да види Блейс, докато еликсирът се просмукваше в кожата му, той спря погледа си на Теа.

Тя се втренчи отчаяно в тъмнозелените му очи със сиви пръски.

Двоен удар! Сега Ерик беше двойно омагьосан — веднъж да обича Блейс и втори път да ненавижда самата нея.

„О, Елития, свършено е…“

Теа реагира инстинктивно. Тя се пресегна към Ерик, сякаш за да спаси и него, и себе си.

Изпрати мисълта си като ръка, протегната от някой, който се олюлява на ръба на пропаст.

Ерик!

В следващия момент Теа почувства между нея и Ерик да пробягва нещо като вълна… Нещо топло, нежно и по-силно от магията на Блейс. Нещо като пречистена мълния. Въздухът между тях сякаш беше зареден с електричество и Теа усети върху кожата си някакво поле, като досег на кадифе. Сякаш беше попаднала в пресечната точка на космически енергии.

И сега всичко беше наред. Лицето на Ерик си беше нормално. Живо, будно и изпълнено с топлота към нея. Той не беше зомби, готово да падне на колене пред Блейс.

„Теа!“, чу тя гласа му в ума си.

Нима всичко можеше да е толкова просто!

Теа и Ерик се гледаха един друг в трептящия въздух и вселената беше просто голям пеещ кристал.

„Ние сме едно!“

— Вик разкъса магическата тишината. Теа погледна в посоката, откъдето беше дошъл и видя, че Блейс беше изчезнала.

— Цяла съм вир-вода — изкрещя тя. — Луда ли си? Знаеш ли какво прави водата с коприната?

Теа отвори уста да каже нещо и след това я затвори отново. Чувстваше се замаяна от сладостното облекчение, което се разливаше в нея. Нямаше представа дали Блейс знаеше, че това не е било просто вода, но едно беше ясно — колкото и силна да беше магията й, сега тя беше развалена. И Блейс го знаеше.

Тя дръпна рязко ципа си и гордо се отдалечи.

— Тя е луда — заяви Ерик.

— Ами… — поде Теа, все още замаяна. — Казах ти, че лесно изпада в пристъп на гняв. — Сетне хвана ръката на Ерик, много нежно, отчасти за да успокои себе си, и добави: — Да вървим.

— Благодаря ти, че ме плисна с онази вода — каза Ерик малко по-късно.