Читать «Заклинателка» онлайн - страница 59

— Теа каза, че си искала да говориш с мен. — Гласът му беше учтив, но не и окуражителен. Той хвърли бърз поглед назад към Теа.

— Така е — потвърди Блейс звънко. Но за изненада на Теа погледна надолу, сякаш беше смутена от нещо. — Но… сега се чувствам толкова неловко. Предполагам, че не можеш да говориш с мен спокойно, докато приятелката ти ни гледа оттам.

— Ами… — Ерик отново погледна към Теа. — Няма проблем — добави той тихо. — Имам предвид, че е по-добре да говорим пред нея, отколкото зад гърба й.

— Да, да, така е. — Блейс си пое дълбоко въздух, сякаш за да се успокои и след това вдигна глава, срещайки погледа на Ерик.

„Какво, за бога, прави тя? — недоумяваше Теа, наблюдавайки братовчедка си. — Какво означаваше тази сцена?“

— Ерик… не знам как да го кажа, но… ти не си ми безразличен. Знам как звучи това. Мислиш си, че и без това имам много поклонници и съдейки по държането ми, очевидно не ме е грижа за нито един от тях. И няма да те виня, ако просто се обърнеш и си тръгнеш, без дори да ме чуеш. — Блейс си играеше с ципа на якето, което отново бе закопчано догоре.

— Не, няма да си тръгна. Не бих ти причинил това — отвърна Ерик, чийто глас ставаше все по-благ.

— Благодаря ти. Толкова си мил… дори повече отколкото заслужавам.

Разсеяно, сякаш бе напълно непредвиден жест, Блейс хвана ципа си и го дръпна надолу.

Огърлицата се откри.

„Не гледай право в нея“, умоляваше го мислено Теа, виждайки как пясъчнорусата глава на Ерик изведнъж застива неподвижно.

— Знам, че ще ти прозвучи странно, но повечето от тези момчета изобщо не ме харесват. — Гласът на Блейс беше ту нежен, ту съблазнителен, ту уязвим. — Те просто ме искат. Гледат на мен повърхностно и дори не се опитват да надникнат по-дълбоко в душата ми. И това ме кара да се чувствам… много самотна понякога.

С периферното си зрение Теа виждаше златните слънца и луни, които потрепваха и се преливаха. До нея достигаше силният аромат на корена на Йемона и другите магически билки, чието благоухание не беше забелязала първоначално, защото цялото й внимание беше погълнато от огърлицата. Освен това чувстваше някакъв лек резонанс във въздуха, почти недоловим за човешкото ухо. Това бяха пеещи кристали, разбира се. Блейс атакуваше всичките му сетива, оплитайки златна паяжина около него и всички нейни елементи бяха настроени така, че да въздействат върху кръвта на Ерик.

— Всъщност винаги съм искала да имам някой до себе си, който да държи на мен и наистина да ме опознае. И… още преди Теа да те хареса, си мислех, че ти може да си този някой. Ерик, моля те кажи ми… напълно невъзможно ли е това? Има ли поне малка надежда за мен? Ако отговорът ти е „не“, ще се примиря с това и завинаги ще изчезна от живота ти…

Ерик беше замръзнал в някаква странна поза. Дишането му беше станало по-учестено. Теа не искаше да вижда лицето му, знаеше как изглежда. Също като лицето на Люк. Пусто, празно и излъчващо преклонение към Блейс.

— Просто ми кажи — възкликна Блейс, вдигайки едната си ръка в патетичен жест. — Ако отговорът ти е не, ще си отида завинаги. Но… ако все пак означавам нещо за теб… ако поне малко държиш на мен… — Тя остана загледана в него със сияещите си очи, изпълнени с копнеж.