Читать «Заклинателка» онлайн - страница 58

— Направо невероятно — добави Вивиан.

„А според мен това е краят на света — помисли си Теа. — А също и краят на Селена и Вивиан, които от този момент нататък щяха да бъдат верни съюзнички на Блейс. Вярно, те бяха шокирани от случилото се с Ранди и Кевин, но очевидно това не беше продължило за дълго.“

— Блейс — каза Теа сковано. — Ако се разхождаш с това из училище, може да настъпят размирици.

— Нямам никакво намерение да ходя с него из училище — отвърна Блейс. — В момента ме интересува само един човек. И тук… — тя докосна шията си — съм вложила кръвта му. Ако действа така при други хора, чудя се какъв ли ще бъде ефектът върху него?

11

Теа си пое няколко пъти дълбоко въздух, за да се успокои. Никога преди не се беше изправяла срещу Блейс в изкуството на магията. И никое момиче не се беше осмелявало да предяви права над момче, избрано от нея.

Но тя нямаше избор. Нито време за губене.

— Предполагам, че планираш да му устроиш засада — каза тя. — В момент, в който не съм наоколо.

Уловката й успя. Блейс стоеше величествено с бронзовото си копринено яке, с ръце в джобовете и коса, която падаше зад нея като водопад. На устните й постепенно се изписа усмивка.

— Не е нужно да устройвам засада на когото и да било — каза тя със смразяваща самоувереност. — Всъщност… защо не си направим среща след училище? Само ние тримата. Ти, аз и Ерик. И нека по-добрата вещица победи.

— Не разбирам — каза Ерик жалостиво, докато Теа го теглеше към скамейките на бейзболното игрище.

— Просто се налага.

— Блейс иска да говори с мен насаме и ти искаш да го направя?

— Точно така. — До този момент Теа не знаеше, че гласът й може да звучи едновременно ведро и мрачно. — Бях ти казала, че е възможно да се превърнеш в нейна мишена…

— И ме помоли да внимавам с нея. По най-недвусмислен начин.

— Знам. Просто… — Теа се опита да намери обяснение, което да не е лъжа, стискайки притеснено бутилката с минерална вода. Не беше нужно да го пита дали носи със себе си защитните билки, защото ясно долавяше уханието на боровите иглички. — Просто, мисля си, че ще е по-добре да уредим нещата — каза тя накрая. — По един или друг начин. Затова, ако поговориш с нея лице в лице… може би ще решиш какво искаш и ще приключим с това.

— Теа… — Ерик се спря и я задържа с ръка. Изглеждаше дълбоко объркан. — Теа… не знам за какво си мислиш, но не е нужно да говоря с Блейс, за да знам какво искам. — Той сложи нежно ръце на раменете й. — И каквото и да каже тя, няма да има никакво значение.

Теа се вгледа в откритото му приятно лице и изразителните му очи. За него нещата бяха толкова прости.

— Тогава просто й го кажи — отвърна тя, опитвайки се гласът й да звучи ведро. — И целият проблем ще бъде решен.

Ерик поклати глава, но въпреки това покорно я последва и я остави да го води. Блейс стоеше, облегната на бетонната стена на заслона за играчите до бейзболното игрище. Когато стигнаха на десетина крачки от нея, Теа се спря и кимна на Ерик да продължи нататък.

Той се приближи към Блейс, която се изправи с грацията на змия, размотаваща кълбото си.