Читать «Заклинателка» онлайн - страница 6

Но това щеше да се случи, ако Теа не държеше в ръката си кървав камък. Тъмночервен халцедон, с гравиран скарабей, символ на египетската богиня Изида. В миналото древните египтяни са слагали камъка в краката на мумиите. Блейс го използваше, за да събуди у някого страст, но в същото време този камък беше най-мощното средство за пречистване на кръвта от всяка позната отрова.

Ерик изведнъж изохка и поднесе ръце към очите си. Теа знаеше какво изпитва. Слабост, гадене, дезориентация. Съжаляваше го, но объркването му всъщност щеше да й е от полза.

Тя притисна с ръка раната, свила здраво пръсти около червения камък. После тихо зашепна нещо под носа си, представяйки си онова, което искаше да се случи. Известно беше, че скъпоценните камъни не действат сами. Те бяха просто средство за събуждането на психическите сили, за тяхното фокусиране и насочването им към конкретна цел.

Открий отровата, обгради я, прогони я. Пречисти и премахни. След това помогни на вродените защитни сили на тялото. Накрая успокой раната и изпрати кръвта обратно, където й е мястото.

Докато стоеше там коленичила, усещайки слънцето върху тила си, тя осъзна, че никога преди не беше правила това. Беше лекувала животни — кутрета, пострадали от отрова на жаба, котки, ухапани от паяци, но никога хора. Странно как инстинктивно чувстваше, че може да го направи. И знаеше, че трябва да го направи.

Теа седна на петите си и прибра камъка в джоба си.

— Как се чувстваш?

— Ъ? — Той дръпна ръката от очите си. — Извинявай, май за момент изключих.

„Добре“, помисли си Теа.

— Но как се чувстваш сега?

Ерик я погледна така, сякаш му костваше усилие да бъде любезен. Искаше да й обясни, че хората, ухапани от гърмяща змия, се чувстват зле, но изведнъж изражението му се промени.

— Чувствам се… Странно, но глезенът ми като че ли е изтръпнал. — Той се вгледа колебливо в крака си.

— Не, просто си извадил късмет. Не те е ухапала.

— Какво? — Той се протегна да навие по-нагоре джинсите си и онова, което видя, определено го изненада. Кожата му беше гладка, без белези, имаше само бледа червеникава следа.

— Сигурен съм, че…

Ерик вдигна очи към нея.

Това беше първият момент, в който Теа можа да го огледа по-добре. Той беше привлекателно, високо и слабо момче, с пясъчноруса коса и симпатично лице. И тези очи… тъмнозелени със сиви пръски. Точно сега те бяха напрегнати и объркани като на стреснато дете.

— Как го направи? — попита той.

Теа беше онемяла от уплаха.

Той не трябваше да реагира така. Вероятно се беше досетил за нещо, защото иначе нямаше да й зададе този въпрос? Когато отново беше в състояние да говори, тя каза:

— Нищо не съм направила.

— Напротив, направила си — каза Ерик и сега очите му бяха ясни и прями. Изглеждаше убеден в думите си. Изведнъж изражението му се промени и на лицето му се изписа нещо като учудване.

— Ти… Има нещо толкова различно в теб.

Той се наведе бавно напред като омагьосан. И после… Теа изпита някакво странно раздвоение. Беше свикнала да вижда себе си през погледа на разни животни и в тях тя изглеждаше като голямо създание без козина. Но сега видя себе си така, както я виждаше Ерик. Коленичило русо момиче със свободно падаща върху раменете му коса и топли кафяви очи. Нежно лице и притеснено изражение.