Читать «Заклинателка» онлайн - страница 4
Л. Дж. Смит
Огромни живи създания… на твърде близко разстояние, които не реагират на заплашителните ми звуци. По-добре да ги ухапя.
Змията имаше само две правила за справяне с животни, които не бяха храна. 1) Мърдай с опашка, докато не си тръгнат, без да те настъпят. 2) Ако не си тръгнат, хапи.
Теа държеше ръцете си неподвижно и се опита да внуши нова мисъл в малкия мозък на влечугото.
Но тя долови, че напрежението на змията намалява. Започна да се успокоява, готова да се оттегли. Може би трябваше още само минута, за да я накара да пропълзи обратно в храстите.
В този момент тълпата зад нея отново се раздвижи.
— Ето го Ерик!
— Хей, Ерик, там има гърмяща змия!
„Съсредоточи се“, помисли си Теа.
Нов глас, далечен, но идващ все по-близо:
— Оставете я, момчета. Най-вероятно не е отровна.
Другите обаче не мислеха така. Теа усещаше как връзката със змията й се изплъзва. „Съсредоточи се…“
Но никой не можеше да остане концентриран след онова, което се случи в следващия момент. Тя чу бързи стъпки, над нея надвисна сянка и после някой възкликна:
— Гърмяща змия
После някой я блъсна, запращайки я на тротоара. Всичко стана толкова бързо, че дори не успя да се извърне настрани. Падна болезнено върху ръката си. И изгуби контрол над змията.
Единственото, което успя да види, беше люспестата маслиненозелена глава, която се изстреля толкова бързо, че дори изгуби ясните си очертания. Челюстите й бяха широко отворени — изумително широко! — а зъбите й се впиха в крака на момчето, което блъсна Теа настрани.
2
Избухна паника.
Всичко се случи изведнъж. Теа изгуби представа за нещата. Една част от хората пред нея се разбягаха, а другите крещяха.
— Обадете се на 9112.
— Змията ухапа Ерик!
— Казах ти да я убиеш!
Рижото момче се втурна напред с пръчката си. Другите се спуснаха да търсят камъни. Групата деца се превърна в тълпа.
Змията издаваше ужасяващ съскащ звук. Беше обезумяла, готова да ухапе отново и Теа нищо не можеше да направи.
— Хей! — Гласът я сепна. Беше Ерик, ухапаното момче. — Успокойте се. Джош, дай ми това. — Говореше на рижото момче с пръчката. — Тя не ме ухапа. Само ме нападна.
Теа се втренчи в него. „Този, да не би да е луд?“
Но другите го послушаха. Момиче с широки шорти и къс потник се спря, претегляйки камъка в ръката си.
— Само ме оставете да я хвана… След това ще я сложа в храстите, където няма да навреди на никого — продължи Ерик.
„Определено е луд — мислеше си Теа. — Говори така, сякаш няма нищо по-просто от това да хване змията с пръчка. Някой трябва бързо да реагира.“
В този момент пред погледа й се мерна някакво рубиненочервено петно. Блейс беше в тълпата, гледайки със свити устни. Теа взе решение.
Хвърли се към змията.
Тя гледаше пръчката. Преди да посегне към тялото на змията, Теа улови съзнанието й и това й даде секундата, от която се нуждаеше, за да я сграбчи точно под главата. Докато змията висеше, челюстите й се отваряха широко и тялото й се мяташе неистово в различни посоки.