Читать «Заклинателка» онлайн - страница 8

— Аз… виж, съжалявам, ако съм те обидил. Не знам какво ми става. — Изведнъж Ерик се усмихна срамежливо: — Може би се държа малко странно, защото се уплаших. Изглежда, не съм толкова смел, колкото си мислех.

През Теа премина вълна на облекчение. „Хвана се — помисли си тя. — Добре, че хората бяха по-глупави и от кокошки.“

— И не съм се опитвал да те свалям. Аз просто… дори не знам името ти.

— Теа Хармън.

— Аз съм Ерик Рос. Нова си тук, нали?

— Да. — „Спри да говориш и си върви“, нареди си тя.

— Ако искаш мога да те разведа наоколо или… искам да кажа, че ще се радвам да те видя отново…

— Не — каза твърдо Теа. Щеше й се да приключи с този едносричен отговор, но се налагаше напълно да избие тази идея от ума му.

— Аз обаче не искам да те виждам повече — каза тя достатъчно грубо, за да няма нужда да добавя каквото и да било.

После се обърна и си тръгна. Какво друго можеше да направи? Със сигурност не можеше повече да разговаря с него. И въпреки че винаги щеше да си блъска главата защо толкова се беше загрижил за онази змия, тя нямаше да може да го попита. Отсега нататък трябваше да стои колкото може по-далече от него.

Забърза към училище, осъзнавайки, че е закъсняла. Паркингът беше тих. Притихнали бяха и тухлените постройки и на двора нямаше никого.

„Да закъснея още първия ден“, помисли си Теа. Раницата й беше на земята, където я беше хвърлила, а до нея на асфалта лежеше тетрадка. Тя грабна нещата си и почти хукна към училище.

Едва в часа по физика, след като подаде входящия си лист на учителя и след като мина покрай редицата от любопитни погледи и седна на едно свободно място най-отзад, тя разбра, че тетрадката не е нейна.

Когато я отвори, попадна на страница със заглавие: „Въведение в анатомията на плоските червеи“, написано със синя химикалка с наклонен рязък почерк. Отдолу имаше рисунки с текст: „Клас Ресничести червеи и Клас Смукалници“. Червеите бяха старателно нарисувани с тяхната нервна система и репродуктивни органи, защриховани с различни цветове, но художникът им беше сложил и големи глуповати усмивки. Нелепо, но и комично. Прелисти страницата и видя друга рисунка — „Жизненият цикъл на свинската тения“.

„Хм.“

Погледна какво пише на етикета: „Ерик Рос. Тетрадка по зоология.“

Затвори я.

Ами сега, как щеше да му я върне?

Част от ума й се тревожеше за това през целия час по физика и в следващия по информатика. Друга част обаче следеше, разучаваше и анализираше всяка възможна опасност, търсейки начин да се приспособи, както се случваше във всяко ново училище. И в същото време един трети глас в главата й нашепваше: Не знаех, че тук учат зоология.

Единственият въпрос, от който бягаше, беше: какво се случи там в пустинята? Всеки път, щом изникнеше в ума й, тя бързо го прогонваше. Сигурно това имаше нещо общо с обстоятелството, че сетивата й бяха твърде изострени след сливането със змията.

Но едва ли си струваше да придава някакво особено значение на станалото. Това беше просто една неочаквана и странна случка.

В главния коридор по време на междучасието Блейс се втурна бързо към нея, въпреки високите си токчета.