Читать «Заклинателка» онлайн - страница 56

Теа го разпозна. Люк Прайс — онзи с червеното мазерати. Имаше вид на „лошото момче“ от холивудски филм — беше небрежно облечен, с модерна леко набола брада и електриковосини очи. Изглеждаше малко озадачен, докато следваше Селена към групата момичета.

— Как си Люк? — попита мило Блейс.

Люк сви рамене.

— Добре. Какво искаш? — Сините му очи се спряха високомерно върху Блейс. Очевидно беше свикнал момичетата да се захласват по него.

В отговор Блейс леко се засмя.

— Нищо, което не мога да имам — промърмори тя, но после, сякаш стресната от собствените си думи, побърза да добави: — Искам просто да поговоря с теб. И… може би ключовете на колата ти — завърши Блейс, накланяйки очарователно глава.

Люк прихна. Подпря се на бетонната стена зад себе си и с два пръста извади цигара от джоба на ризата си.

— Ти си луда — каза той леко объркан.

Дани се покашля, сякаш задавена от цигарения дим. Теа завъртя пластмасовото шише с вода в ръцете си.

Блейс направи гримаса.

— Махни тази гадост, цигарата ти вони ужасно — каза тя.

Люк издиша облак дим към нея.

— Ако имаш нещо да ми казваш, казвай. — Той изгледа неодобрително закопчаното й догоре яке. — Ако не, по-добре не ми губи времето.

Блейс се усмихна.

Тя хвана ципа, който стигаше до шията й.

— Искаш ли да познаеш какво има отдолу?

Люк огледа коприненото яке, спирайки погледа си най-вече върху извивката на гърдите й.

— Може би е по-добре да ми покажеш сама.

— Искаш да ти покажа? Сигурен ли си?

Теа гледаше нагоре, играейки си с капачката на шишето с минерална вода.

Люк гледаше намръщено, издишвайки цигарения дим през тънките си устни. Електриковосините му очи бяха присвити.

— Ако това е някаква глупава шега…

Блейс започна да смъква бавно ципа на якето си…

Огърлицата опасваше шията й като нашийник, откроявайки се върху бледата й кожа и семплата черна блуза. Теа не се изненада от онова, което видя. Украшението беше изящно, прелестно, магическо. Разноцветни скъпоценни камъни следваха тайнствени извивки. Зелен гранат, топаз, авантюрин, цинобър, виолетов сапфир, африкански смарагд, аквамарин…

Огърлицата сякаш се движеше, линиите се меняха и се преливаха, притегляха те към центъра на тайната, увиваха се около теб като кичури от мека лъскава коса…

Теа се отдръпна рязко назад. Трябваше да затвори очи и да сложи ръка върху тях.

„Щом и върху мен има такъв ефект…“, помисли си тя.

Люк се взираше като хипнотизиран. Теа видя как лицето му се променя, докато огърлицата извършваше магията си. Сякаш лошото момче се беше превърнало в уязвимо дете. Челюстта му се отпусна, свитите му устни също. Мускулите около очите му потрепваха и той вече не изглеждаше толкова надменен, а по-скоро учуден и беззащитен. Електриковите му очи потъмняха и зениците му се разшириха. Дишаше учестено, сякаш не му достигаше въздух. Изглеждаше вцепенен, изпълнен с благоговение и копнеж…

Омагьосан!

Люк се беше променил. Сякаш цялото му тяло се беше смалило. Устните му бяха леко разтворени, а очите огромни и пълни със светлина. Като че ли всеки момент щеше да падне на колене и да започне да се моли на Блейс.