Читать «Заклинателка» онлайн - страница 55

„Не! Не и Ерик, на каквато и да е цена. Дори да става дума за нечий друг живот.“

Теа прогони мисълта от ума си. Трябваше да има и друг начин и тя щеше да го открие. Имаше достатъчно време…

— Теа, чуваш ли ме? — Дани я гледаше притеснено.

— Просто се опитвах да измисля какво да правим. — Теа се застави да говори спокойно и да подреди мислите си. — Знаеш ли, все пак имаме време. Ако Сюзан продължава да държи под око стария салон, това може да ни бъде от полза. В същото време, докато салонът е затворен, хората няма да ходят там и тя няма да нарани никого.

— Надявам се — каза Дани. — Тоест, разбирам, че е разстроена, но никой не заслужава да умре по начина, по който умря Кевин. Било то и човек.

По-късно през нощта, докато Дани спеше спокойно в леглото на Блейс, Теа се взираше в слабата светлина над пердетата.

Мислеше си за Кевин, но и не само за него. От ума й не излизаха думите на Дани и баба й за отговорността, която лежеше на плещите й.

Дори да върна Сюзан обратно, дори баба да се оправи, дори да успея да попреча на Блейс да убие Ерик… какво ще се случи с мен? Аз съм отцепила се вещица. И за мен и Ерик няма никакво бъдеще… освен ако не избягаме. Но това означава той да напусне семейството си завинаги и да бъдем вечно преследвани. А също така да се отрека от Нощния свят и от призванието си на Пазителка на огнището.

Една последна мисъл премина през ума й, преди да се унесе.

Не е възможно тази история да свърши щастливо за всички.

На следващата сутрин Теа закъсня за училище и откри Блейс чак по време на обедната почивка, когато тя и Дани я видяха да седи в двора заедно с останалите вещици от Кръга на Мрака.

— Моля те, покажи ни го — каза Селена, докато Теа и Дани се приближаваха. — Само за малко, моля те.

— Добре, но първо искам да го изпробвам — каза Блейс самодоволно и отпи глътка от студения си чай, без дори да удостои Дани и Теа с поглед.

— Как е баба? — побърза да попита Теа, без да губи време за формалности.

Блейс се обърна.

— По-добре, но не и благодарение на теб. Защо не се обади сутринта?

— Успах се.

— Стояхме до късно тази нощ — намеси се Дани. — Вината не е нейна.

— Баба ти наистина е по-добре — каза Вивиан мило. — Сега има нужда единствено от почивка. Мама вероятно ще я задържи у нас известно време. Сънят, както знаеш, лекува.

Теа почувства известно облекчение. Ако баба й се оправеше, поне щеше да има едно нещо по-малко, за което да се тревожи.

— Благодаря ти, Вив. Моля те, благодари и на майка си от мен.

Блейс повдигна вежди и изпуфтя многозначително.

— Първо да го изпробваме… — повтори Блейс, взирайки се в далечината.

Тя беше облечена в съвършено несвойствен за нея стил — бронзово копринено яке с висока яка, закопчана до брадичката й. Теа изведнъж беше обзета от лошо предчувствие.

— Какво ще изпробваш? — попита Дани.

Блейс се усмихна загадъчно.

— Остани и ще видиш. — Тя огледа двора и добави звънко: — А ето я и идеалната мишена. Селена би ли го помолила да дойде тук?

Селена стана и бавно тръгна в указаната посока.