Читать «Заклинателка» онлайн - страница 54

— Ще го имам предвид, ако започнеш да се взираш прекалено често в гърлото ми. — Дани проследи с пръст родословното дърво. — Изглежда, ти и Блейс сте последните момичета в рода Хармън.

— Да, така е. Последните Пазителки на огнището.

— Това е голяма отговорност.

Баба й често повтаряше почти същото и изведнъж темата за родословното дърво й стана неприятна.

— Добре… — рече Теа, — а сега да продължим с търсенето.

— Открих го! — каза тихо Дани няколко часа по-късно.

— Какво? — Теа седна до нея. Книгата върху коленете на Дани беше със зелена подвързия, върху която имаше полумесец с три звезди — символ на вещиците от Нощния свят.

— Това е книга с хумористични истории, но се предполага, че са истински. В тази се разказва за някой си Уолстан Хармън, живял през седемнайсти век. Той умрял, но не преминал в отвъдното. Просто бродел из града, правейки си шеги с хората. Явявал се нощем, държейки главата си под мишница и разни други такива неща. Никога обаче не оставал достатъчно дълго на едно място, за да успеят да го хванат.

— Е, как все пак са успели да го заловят?

Дани се усмихна тържествуващо.

— Така и не са успели. Примамили са го.

— Разбира се, колко съм глупава. Но как?

Тънкият пръст на Дани се плъзна надолу по страницата.

— Ами първо изчакали празника Саун, когато воалът между световете е най-тънък. След това Николас Хармън вдигнал голям пир, сложили трапеза с любимото блюдо на Уолстан — Дани се смръщи, — което било царевична баница с мечешко месо и тиква. Тук е добавена даже и рецептата… Уф!

— Няма значение. И какво е станало после? Успели ли са да подмамят духа?

— Изглежда, че да. Отрупали са масата със споменатото ястие и след това направили кръг около нея. Старият Уолстан не издържал на изкушението да се порадва на любимото си лакомство, било то само с поглед, и когато се приближил, те го сграбчили…

— … и бързо и удобно го изпратили по тясната пътека в ефирната празнота — прочете Теа над рамото на Дани. Историята звучеше достоверно, съдейки по това, че само някой, който си е имал работа с духове, можеше да знае тези думи.

— Сега знаем как да го направим — заяви Дани. — Ще изчакаме до Хелоуин и ще я примамим. Просто трябва да открием нещо, което харесва…

— Или нещо, което мрази — добави Теа. Те се спогледаха.

— Като онова, което е видяла в стария салон — прошепна Дани. — Нещо, което да й напомни какво са й сторили в миналото.

— Да, освен… — Теа замълча. Умът й работеше трескаво, но тя не пожела да сподели мислите си с Дани. Освен ако хората вече не правеха нещо в тази посока… Хелоуин несъмнено щеше да привлече Сюзан. Ако полицията отвореше салона за партито, това щеше да е изключително силна примамка. Всички тези ужасяващи павилиони…

„Ако искам да я подмамя някъде другаде, ще трябва да измисля нещо още по-страшно, което да й напомни в по-голяма степен за случилото се с нея. Ще ми трябва някой за стръв, когото тя ще поиска да убие. Някой, който ще ми съдейства… и ще се съгласи да… Не и Ерик!“

Мислите й се накъсаха, когато осъзна накъде водеха. Откри, че ръцете й са леденостудени, а сърцето й бие бавно и тежко.