Читать «Заклинателка» онлайн - страница 53

На лицето на Дани се изписа оживление.

— Правилно! И дори не е задължително духът да е бил призован. Имам предвид, че някои духове просто отказват да преминат от другата страна след смъртта, нали така? Може би ще успеем да открием документ за това как някой от тях е бил изпратен отвъд воала.

— Или пък легенда. Или стихотворение. Нещо, което ще ни подскаже как да ги задържим близо до себе си, докато изричаме необходимото заклинание. — Теа замълча и се усмихна на Дани. — И ако баба има нещо в изобилие, то това са стари документи, легенди и стихотворения. В работилницата има стотици книги.

Дани скочи на крака, тъмните й очи искряха.

— Ще се обадя на мама, че ще остана да преспя у вас. И след това ще намерим онова, което ни е нужно.

След като Дани се обади на майка си, Теа потърси Ерик, за да се увери, че е добре. Сега, когато знаеше, че на свобода беше пуснат опасен дух, тя се безпокоеше за него.

— Сигурна ли си, че си добре? — попита той. — Искам да кажа, че се чувствам ужасно, задето те заведох на онова място. И… бих се радвал, ако можем да се видим, без да се случва нещо страшно.

На Теа й се стори, че някой стисна силно сърцето й.

— Аз също.

— Какво ще кажеш за утре? Ако си в настроение.

— Звучи добре. — Тя не се осмели да продължи разговора, докато Дани беше наоколо, защото се боеше, че няма да успее да скрие чувствата си. В никакъв случай не трябваше да се разпростират.

— Аз ще започна оттук — каза Дани, застанала пред една голяма библиотека. — Някои от книгите наистина изглеждат много стари.

Теа се зае с друга лавица. Имаше всякакви книги: с подвързии от кожа, плат, велур, а също и с меки корици. Някои бяха печатни, други ръкописни, а трети с илюстрации. Имаше и такива, написани на езици, които Теа не разбираше.

Първият рафт не съдържаше почти нищо интересно, с изключение на едно любопитно заклинание, озаглавено: „Как да направим еликсир за погнуса, който действа почти като традиционния еликсир на отвращение и омраза, но е по-деликатен, по-траен и по-евтин от еликсира за ненавист, използван от кралските особи.“

Хм…

Теа върна книгата на мястото й и докато разглеждаше другата половина от лавицата, чу Дани да казва:

— Хей, открих родословното ти дърво.

Теа се завтече към нея.

— Да, баба го съхранява. Но то далеч не стига чак до Елвиза — каза тя през смях.

— Кой е този? — Дани сложи пръст върху едно от имената. — Хънтър Редфърн. Мислех, че Редфърн са известна вампирска фамилия.

— Той е ламия. Тоест истински вампир. Нали знаеш, за разлика от създадените вампири ламия могат да имат деца.

— Но какво прави вампир ламия във вашето родословно дърво?

— Той се е сродил с Мев Хармън още през седемнайсти век. Тогава тя е била водач на рода Хармън. На практика всички ние сме потомци на тяхната дъщеря Роузклиър.

— Направила го е с вампир? Направо ме побиват тръпки.

Теа се усмихна.

— Направила го е, за да прекрати враждата между двете фамилии. И сега всички ние от рода Хармън имаме малко вампирска кръв в себе си.