Читать «Заклинателка» онлайн - страница 52

— И да го убие. Удушавайки го. Или с други думи, извършвайки нещо, в което е била обвинена. Теа? — Дани се намръщи и след това продължи: — Когато видя тялото на Кевин… имаше ли нещо около шията му?

Теа се взираше в жълтото перде на прозореца, опитвайки се да си спомни. Видя в ума си ужасното подпухнало лице… Езика, който се подаваше отвън… И тъмните синини по шията.

— Не — каза тя тихо. — Имаше белези, но онова, с което е бил удушен, го нямаше.

— Взела го е със себе си — отсече Дани, потръпвайки, след което сложи двете си ръце върху книгата. — А може би не. Виж, Теа, това може би наистина е страхотна история, но все пак тя си остава в сферата на предположенията.

Теа се взираше в пожълтялата страница под пръстите на Дани.

— Не мисля — каза тя тихо. — Виждаш ли този символ под името на Сюзан Бланшет? Аз го разпознах. Именно него зърнах за секунда върху амулета, който падна в огъня.

— Сигурна ли си?

Теа извърна поглед.

— Да. Това е тя, Дани. И вината е моя. Аз я пуснах на свобода… и сега тя убива. Заради мен загина човек.

И в момента, в който изрече това, Теа осъзна истината в цялата й жестокост, сякаш думите й бяха придали плът. Кевин беше мъртъв. Нямаше повече да ходи на училище, нямаше да има възможност да си поправи поршето. Никога повече нямаше да се усмихне на момиче. Беше изгубил всичко, каквото можеше да изгуби човек.

— Аз просто… просто се чувствам ужасно — промълви Теа. В гърлото й се надигна пристъп на гадене. От очите й бликнаха сълзи. Дани я прегърна, докато хлипаше. И когато накрая Теа се поуспокои, тя й каза:

— Не си знаела. Не си искала да сториш нищо лошо. Просто си си играела и после всичко се е объркало. Не си го направила нарочно.

— Няма значение. — Теа избърса сълзите си с ръкав и се изправи. Болката в гърдите й бе утихнала и на нейно място там беше останало нещо друго… Нещо топло и силно. Нуждата да действа. — Няма значение — повтори тя. — Аз все пак го сторих. И сега трябва да я върна обратно. — Втренчи се за момент в стената и сетне каза: — Имам идея.

10

— Баба каза, че единствено онзи, който е призовал духа, може да го върне обратно. Но за тази цел трябва да го виждаш или с други думи, да си близо до него. Едва тогава можеш да направиш магия, с която да го върнеш обратно.

— Добре — каза Дани, кимвайки. — Но…

— Почакай, ще стигна и до това. — Теа започна да крачи в малкото пространство между нейното легло и това на Блейс. Заговори бавно, подбирайки думите, а после все по-бързо и по-бързо. — Искам да кажа, че според мен това не се случва за първи път. Все някога, някъде трябва да е имало вещица, която е призовала дух и после го е изпуснала. И след това е трябвало да го открие и да го върне.

— Сигурна съм, че е така. Но какво от това?

— Така, ако можем да намерим някакви записки как го е направила, как е проследила духа, това ще ни бъде от полза.