Читать «Заклинателка» онлайн - страница 48

Пред Теа се разкри ужасна картина. Тъмна порезна линия върху подпухналото лице, като направена с бръснач. И меката черна коса… Да, може наистина да е Кевин. Което означаваше… Блейс!

— Хайде — каза Ерик тихо. — Трябва да съобщим в училище.

Вцепенена, Теа се остави да я поведе навън. Умът й беше другаде.

Блейс. Знае ли тя… Възможно ли е тя да…

Не искаше дори и да си го помисля, но не можеше да го избие от ума си.

Възможно ли беше да е стигнала толкова далече? Не просто да пролее кръв, но и да отнеме живот?

Това беше забранено на вещиците. Но Хармънови бяха отчасти ламия, а вампирите понякога убиваха, за да се сдобият със сила. Възможно ли беше Блейс да е пропаднала толкова дълбоко в света на мрака?

След като отидоха в дирекцията, нещата се развиха бързо, макар на Теа да й бе трудно да осъзнае точно какво се случва. Пред нея се мяркаха лица, задаваха й въпроси. Секретарките, директорът, полицията… Беше благодарна на Ерик, който разказваше историята отново и отново.

Трябва да открия Блейс.

След известно време бяха отново в стария салон. Полицията обгради цялата сграда с жълта лента. Група ученици и учители гледаха отстрани. Теа обходи тълпата с поглед, но не видя Блейс.

Около нея се чуваха гласове.

— Убитият май че е Кевин Имамура.

— Някои казват, че момчето от танците се е върнало за него.

— Ерик! Ерик, ти наистина ли го видя?

Тогава един глас се извиси над останалите.

— Госпожо Ченг, ами партито за Хелоуин? Ще отворят ли салона дотогава?

Директорката, която беше заобиколена от група полицаи, се обърна и заговори на скупчилите се ученици.

— Не знам какво ще стане със салона. Станала е голяма трагедия и предстои разследване. Налага се да изчакаме и да видим какво ще излезе от всичко това. Сега искам всички да се върнете обратно в час. Моля, преподавателите да придружат учениците до класните стаи.

— Не мога да се върна там — прошепна Теа. Тя и Ерик стояха на няколко крачки от оредяващата тълпа. Изглежда, всички бяха забравили за тях.

— Ще те заведа у вас — отвърна веднага Ерик.

— Не… Трябва да открия Блейс. Искам да я попитам нещо. — Тя се опита да подреди мислите си. — Ерик, може би трябваше да ти кажа това по-рано. Моля те, пази се.

— От кого?

— От Блейс.

Ерик я погледна изненадан.

— Теа… — Сетне извърна глава към стария салон. — Не е възможно да мислиш, че тя има нещо общо със случилото се.

— Не знам. Може да е накарала някой да го направи. Или да е го е тласнала сам да посегне на себе си. — Теа говореше тихо. Гледаше Ерик право в очите, опитвайки се да го накара да й повярва. — Ерик, знам, че ти е трудно да го проумееш, но аз ти го казах и по-рано. Блейс е като Афродита. Тя се забавлява, рушейки. Особено когато се ядоса… а на теб ти е ядосана.

— Защо?

— Защото избра мен вместо нея… Защото те харесвам. Причините са много. Но няма значение. Мисълта ми е, че може да реши да те преследва. Може да се опита да… да те съблазни. И… — Теа се загледа в потрепващата жълта лента около стария салон. — Може да се опита да те нарани. Затова искам да ми обещаеш, че ще бъдеш предпазлив?