Читать «Заклинателка» онлайн - страница 49

Ерик изглеждаше стъписан и объркан, но кимна бавно с глава.

— Обещавам.

— Тогава ще се видим по-късно. Имаме да поговорим и за някои други неща, но първо трябва да намеря Блейс.

Тя си проправи път през тълпата и остави Ерик сам, усещайки очите му върху гърба си.

Една махаща ръка привлече погледа й. Беше Дани. Лицето й изразяваше съчувствие и загриженост.

— Теа, добре ли си?

— Може да се каже — засмя се Теа и почти не позна собствения си глас. — Виждала ли си Блейс наоколо?

Малката нежна ръка на Дани легна върху нейната.

— Тя и Вивиан отидоха у тях… тоест у вас. Ако искаш, ще те придружа. Не бива да оставаш сама.

Теа стисна ръката й.

— Благодаря ти. Оценявам го. — Самият факт, че Дани не я мразеше, й носеше утеха. — Дани… за това, което стана по-рано… имам предвид начина, по който се държах…

— Забрави. Не помня какво точно казах, но не съм искала да те засегна — добави тя спокойно. — Теа, наистина ли си добре? Сериозно? Защото не бих искала да те разстройвам допълнително…

— Какво се е случило? Дани?

— Баба ти е болна. Затова Блейс и Вивиан отидоха у вас. Майката на Вивиан й е изпратила съобщение. Тя е лечителка, имам предвид майката на Вивиан. И доколкото разбрах, те смятат да закарат баба ти у тях.

Теа се притесни. Баба й се беше преместила в Лае Вегас по съвсем други причини, за разлика от останалите обитатели на Нощния свят. Ламия и създадените вампири пристигаха тук заради многото хора, които се заселваха в града за кратко и които не липсваха на никого, когато някой от тях изчезнеше. Вещиците пък идваха заради силните вихрушки в пустините. Но баба им беше дошла тук заради топлия сух климат. Имаше проблеми с бъбреците още от малка. „Дано да не е нещо сериозно“, мислеше си Теа, докато Дани я караше към къщи. И през цялото време имаше чувството, че кожата й е станала някак тънка и чуплива.

Когато отидоха в магазина, баба й вече беше тръгнала с майката на Вивиан. Тобаяс и Вивиан бяха на долния етаж.

— Тя добре ли е? — попита Теа. — Нещо сериозно ли е?

— Не, не много — отвърна Тобаяс. — Просто днес продължи да се чувства замаяна. После получи пристъп на кашлица, който не можа да спре. Затова се обади на госпожа Моригън.

О, прекрасно, значи на баба й пак щяха да й напяват. Точно както тя обичаше. Но вероятно е била много зле, за да се съгласи да се подложи на това.

— Може ли да й се обадя?

— Аз не бих го направила — намеси се Вивиан. Зелените й очи бяха мили, а гласът й окуражителен. — Знам, че мама вече работи върху нея, а когато тя пее, това обикновено отнема цяла нощ. По-добре не ги прекъсвай. Но не се безпокой, Теа. Мама наистина е добра в това.

— Да, знам… Но друго ме тревожи. — Теа се огледа объркано, докато най-накрая срещна погледа на Вивиан. — Разбра ли за случилото се в училище?

— Не. — Вивиан изглеждаше учудена. — Какво се е случило?

Вместо да отговори, Теа попита:

— Къде е Блейс?

— Горе, събира си нещата. Днес ще пренощува у нас. Може и ти да дойдеш… Теа?

Теа вече тичаше нагоре по стълбите.

Влетя в стаята, която тя и Блейс деляха. Братовчедка й беше отворила малко куфарче пред себе си.