Читать «Заклинателка» онлайн - страница 50

Теа започна без заобикалки:

— Ти ли уби Кевин Имамура?

Блейс изпусна едно черно плюшено мече.

— Кого да съм убила? За какво говориш?

— Той е мъртъв!

— И ти реши, че аз съм го направила? Много благодаря, но не него искам да убия. — Блейс присви очи и Теа я побиха тръпки. Сетне братовчедка й наклони леко глава. — Е, как е умрял?

— Бил е удушен. Някой го е убил.

Блейс само повдигна вежди и промърмори:

— Чудя се къде ли е Ранди? — Тя посегна към една блуза, зачуди се дали да я вземе и после я сложи в куфара. — Искаш ли да дойдеш с мен у Вивиан? Там ще се чувстваш по-добре, отколкото ако стоиш тук сама.

— Не знам. Трябва ли непрекъснато да те наблюдавам, за да съм сигурна, че Ерик няма да свърши като Кевин?

Блейс й хвърли унищожителен поглед.

— Когато си набележа някое момче, първо го спечелвам. Не приключвам с него, преди да е започнала веселата част.

Тя затръшна куфара си и го закопча.

Теа седна на леглото.

Въпреки острите й думи сега Теа знаеше, че Блейс не беше убила Кевин. Изненадата й беше очевидна.

Ами Ранди? Възможно беше това да е дело на неговите ръце, ако някак си беше успял да се измъкне от полицейския участък. Той имаше причини да ненавижда Кевин. Но…

В този момент в ума на Теа изникна друго обяснение, за което сякаш беше знаела още от самото начало.

Духът!

Тя стоя там дълго време, опитвайки се да подреди мислите си. Чувстваше се така, сякаш вървеше в гъста мъгла.

Баба я няма и понеже е болна, така или иначе, не трябва да я притеснявам. Блейс, разбира се, няма да ми помогне. Но все пак трябва да се доверя на някого…

Дани леко открехна вратата.

— Може ли да вляза? — попита тя.

Теа кимна и Дани седна на леглото на Блейс.

— Те тръгнаха. Казах на Тобаяс също да си върви, защото иска да се види с приятелката си. Мога да остана тук тази вечер, ако искаш?

Теа въздъхна уморено.

— Благодаря ти, Дани.

— Виж, Теа, не искам да ти се бъркам, но сигурна ли си, че си добре? Изглеждаш бледа като мъртвец… — Дани прехапа устни. — Извинявай, не трябваше да казвам това, но аз съм ти приятелка и ако има нещо, което мога да направя, бих искала да помогна.

Теа отново въздъхна и взе решение.

— Направих забранена магия.

Дани изглеждаше изненадана, но не и ужасена.

— Каква?

— Призовах духове.

Тъй като Дани нито изпищя, нито припадна, Теа й разказа цялата история. Премълча само причината, поради която беше направила магията.

— И сега се страхувам — завърши тя. — Вчера пуснах нещо на свобода и днес Кевин е мъртъв. Блейс не го е убила. Смята, че Ранди може да е замесен, но… — Теа поклати глава.

— Но Теа, мисли логично. Защо този инцидент трябва да има нещо общо с магията? — Разумният глас на Дани звучеше успокояващо. — Какво от това, че си призовала дух. Старейшините постоянно призовават предците ни, без да произтича нещо лошо от това. Просто се чувстваш виновна, защото знаеш, че не е трябвало да го правиш.

— Не, Дани. Не мога да го обясня, но онова нещо, което пуснах на свобода, не беше приятелски настроено. То блъсна двете ни с Блейс. Никога не съм виждала духовете да правят подобни неща.