Читать «Заклинателка» онлайн - страница 46

— Защо не и мен?

Той се подвоуми за момент, после срещна погледа й и заговори тихо:

— Заради магазина на баба ти. Имам предвид, знам, че това са само билки и амулети. Но също така знам, че в миналото е имало хора, които биха я сочели с пръст и биха я наричали вещица.

Теа отново се отпусна. Нормално беше хората да мислят баба й за вещица, ако под „вещица“ се разбираше някой, който говори на растенията и си прави сам балсама за коса. Освен това не можеше да не вярва на Ерик, особено докато се взираше в честните му зелени очи. Но пред нея се откри възможност и тя се възползва.

— Да, и сигурно биха ме изгорили на клада заради това, че съм ти дала този подарък — каза тя, подавайки му възглавничката. — А ти навярно ще се уплашиш и ще ме заподозреш в магьосничество, ако ти дам това и те помоля да го носиш винаги със себе си… Сигурно би си помислил, че ти правя някаква магия…

— Няма да си помисля нищо такова — отвърна той решително, взимайки малката зелена възглавничка. Тя ухаеше на свежи борови иглички, които бяха и основната й съставка. Теа бе добавила няколко защитни билки и кристала на Ищар — златен берил във формата на звезда, върху който беше гравирано името на вавилонската богиня-майка. Това беше най-доброто, което можеше да му предложи като защитно средство срещу магиите на Блейс. — Просто ще го целуна, ще го сложа в джоба си и никога няма да се разделям с него — продължи Ерик, след което действително целуна възглавничката. — М-мм, ухае хубаво.

Теа не можа да сдържи усмивката си. И после намери смелост да каже:

— Всъщност предназначението й е да ти напомня за мен.

— Винаги ще я нося в джоба си — каза той сериозно.

„Е, всичко мина добре“, помисли си Теа.

— Знаеш ли, сигурно можем да направим нещо, за да променим това място — каза изведнъж Ерик и се огледа. — Училищното настоятелство не обича лошата слава. Какво ще кажеш да вземем един фотоапарат от клуба по журналистика, да направим няколко снимки и после да ги разпространим? Така хората ще разберат колко окаяно е положението тук и ще намерят необходимите пари за ремонт.

Теа погледна часовника си.

— Защо не? И без това вече изпуснах часа по френски.

Ерик се усмихна.

— Връщам се след минутка.

Докато го нямаше, Теа се замисли, съзерцавайки притихналата зала.

За малко не му казах истината, докато държах онази реч. А после си помислих, че може и сам да се досети за нея. Толкова ужасно ли би било това? Той и без това вече е в смъртна опасност, защото го обичам и няма значение дали знае или не. Но ако знаеше… какво ли щеше да каже тогава? Може би няма нищо против вещиците, но дали би искал приятелката му да е такава? Единственият начин да разбера е като му кажа.

Теа се облегна на една стълба и се загледа в мушамата, която лежеше на пода. Разбира се, от всичко това не би могло да произлезе нищо. Какво бъдеще биха могли да имат те двамата…?

Изведнъж погледът на Теа беше привлечен от нещо особено.

Под мушамата имаше обувка, а тя беше обута на нещо. Предположи, че е друго чучело, изобразяващо вещица… Но после се вгледа по-внимателно. И почувства как космите на ръцете й настръхват.