Читать «Заклинателка» онлайн - страница 45

Теа не можеше да откъсне очи от атракционите. Погледът й се спря на Колелото за мъчения по средата, на което бе разпъната кукла, облечена като вещица. Това беше така нареченият „Кървав Блекджек“. Малко по-нататък бяха Дяволските стрелички — игра, при която се ползваше като мишена коркова вещица.

Имаше фигури на картонени и хартиени вещици навсякъде, като някои от тях бяха провесени от тръбите на тавана. Други бяха закачени на стените на павилионите. Те бяха дебели и кльощави, побелели и прошарени, кривогледи и с брадавици, смешни и страшни. Но имаше едно нещо, което обединяваше всички — бяха грозни!

Ето какво мислят за нас хората. Всички хора…

— Теа? Добре ли си?

— Не, не съм добре. — Тя се извърна и направи широк жест с ръка. — Само погледни всички тези неща! Нима ти изглеждат смешни? Наистина ли намираш нещо празнично в това? — Почти без да осъзнава какво прави, тя го завъртя с лице към Желязната девица, дървено копие на средновековния уред за мъчения с гумени шипове. — Доколкото разбирам, хората плащат, за да влязат в това нещо? Нима не знаят, че този уред действително е бил използван в миналото? Че в него са били заключвани истински хора и когато вратата се е затваряла, остриетата са се забивали в тях. В ръцете им, в коремите им и в очите им… — Теа не можа да продължи.

Ерик изглеждаше точно толкова стъписан, колкото и Дани преди това. Никога не я беше виждал в такова състояние.

— Теа… виж, съжалявам… Никога не съм си и помислял…

— Ами това? — Теа посочи Колелото на мъченията. — Знаеш ли как всъщност са слагали вещиците на него? Чупели са всичките кости в тялото им, за да могат да пъхнат ръцете и краката им в спиците като спагети. После са запирали колелото с прът и са ги оставяли да умрат там…

На лицето на Ерик се изписа ужас.

— Господи, Теа…

— И тези рисунки… Вещиците, които са били измъчвани, не са имали зелена кожа и зли очи. Не са били чудовища и не са имали нищо общо с дявола. Били са хора.

Ерик посегна да я прегърне, но тя се изтръгна от ръцете му, втренчвайки се в една изключително грозна вещица на стената.

— Смяташ ли, че това място е подходящо за парти? Че всичко това е забавно? И че вещиците изглеждат така? — Тя махна ядосано с ръка, почти в истерия. — Е…?

В ума й изникна картина: Дани, Блейс и всички останали вещици бяха отляво. Ерик, учениците и всички човешки същества бяха отдясно. Два вида, които се презираха и ненавиждаха един друг, а тя самата бе някъде по средата.

Ерик я хвана за раменете.

— Не, не смятам, че това е правилно. Теа, моля те, изслушай ме.

Той почти я разтърси, но тя видя, че в ъгълчетата на очите му имаше сълзи.

— Чувствам се ужасно. Никога не съм взимал тези неща насериозно, за което съжалявам. Сега обаче разбирам колко отблъскващо е всичко това и изпитвам истински срам. Освен това изобщо не трябваше да те водя тук. Всеки друг, но не и теб…

Теа, която тъкмо бе започнала да се успокоява, се стъписа.