Читать «Заклинателка» онлайн - страница 44

Тя се насочи слепешката към шкафчето на Ерик, без да обръща внимание на хората, които минаваха покрай нея.

Тук съм само от седмица. Как може всичко в живота ми да стане толкова ужасно? Във война съм с Блейс, направих забранена магия, не се осмелявам да говоря с баба си и наруших закона на Нощния свят.

— Теа! Търсих те.

Беше гласът на Ерик. Той излъчваше радост и енергия, което изобщо не можеше да се каже за Теа. Тя се обърна, за да види зелените му очи с танцуващи сиви пръски и удивителната му усмивка, която я притегляше и сякаш променяше целия свят около нея.

Може би все пак всичко щеше да се нареди.

— Вчера ти звънях, но всеки път се свързвах с телефонния секретар.

Теа дори не беше погледнала телефона.

— Извинявай, бях много заета.

Ерик изглеждаше толкова мил, че тя се замисли какво от случилото се през вчерашния ден би могла все пак да сподели с него.

— Баба ми се разболя.

Той изведнъж стана сериозен.

— Но това е ужасно.

— Да — каза Теа и зарови в раницата си, търсейки малката билкова възглавничка, която бе сложила там по-рано сутринта. После се поколеба.

— Ерик… можем ли да отидем някъде, където да поговорим насаме? Само за няколко минути? Искам да ти дам нещо.

Той премигна и сключи вежди.

— С удоволствие. Знам едно подходящо място. Да вървим. — Той я поведе през двора към голяма сграда, която стоеше малко встрани от училищния комплекс. Изглеждаше занемарена и запусната, а боята на двойната й врата беше олюпена. На стената имаше плакат, на който с оранжеви и черни букви пишеше: „Не пропускайте неповторимото парти по случай Хелоуин“.

— Какво е това? — попита Теа.

Ерик, който тъкмо отваряше вратата, сложи пръст на устните си. Сетне надникна вътре и й кимна да влезе.

— Това е старият спортен салон. Трябваше да го превърнат в училищен център, но нямат достатъчно пари… Е, какво искаше да ми дадеш?

— Ами… — Теа замълча смутено. Напълно беше забравила за билковата възглавничка. — Ерик… — Тя се огледа, усещайки, че стомахът й се свива. — Тук… Хелоуин ли ще се празнува?

— Да. И освен това тук понякога събират помощи. Мястото е малко странно, но миналата година усилията на организаторите се увенчаха с успех.

На Теа й мина през ум, че определението „малко странно“ беше твърде слабо за случая и не даваше добра представа за онова, което виждаше.

Половината зала беше празна: протрит паркет, счупено баскетболно табло и оголени тръби, които пълзяха по тавана. Другата половина обаче приличаше на нещо средно между средновековна тъмница и казино. Теа закрачи бавно натам, чувайки как стъпките й отекват в помещението.

Дървени павилиони с различни размери бяха украсени с черна и оранжева разтегателна хартия и изкуствени паяжини. Теа започна да чете надписите:

— „Предсказване на бъдещето“… „Удави вещицата“… „Смъртоносна рулетка“… „Събаряне на отрязани глави“…

— Всъщност се събарят ябълки — обясни Ерик, засрамен. — И не става въпрос за истински хазарт. Използват се само жетони, така наречените гоблински пари, които после можеш да размениш срещу специални награди.