Читать «Заклинателка» онлайн - страница 43

— Да издърпаш духа между побитите камъни…? — промълви тя.

— Да, говоря за камъните, които обграждат духовете. Нали разбираш, ако тях ги нямаше, духовете просто щяха да си излитат навън, когато си поискат. — Баба й направи изразителен жест с ръка. — И после никой вече не би могъл да ги открие. Точно затова днес бях при Тиери — добави тя, отпивайки шумно от чая си. — Нуждаем се от място, където пясъчниците образуват естествен кръг… И, разбира се, аз трябва да организирам всичко… — След това баба й продължи да си мънка нещо под нос.

На Теа й прималя.

— Предполагам, че трябва да си физически близо до тях, за да ги върнеш обратно?

— Разбира се. Трябва да си непосредствено до тях, за да успееш. И не си мисли, че не знам защо питаш.

Дъхът на Теа спря.

— Сигурно замисляте нещо за празника Саун и вероятно идеята е на Блейс. Вие двете сте като Мая и Елвиза. Но трябва да забравите за това, защото тези магии не са за вас. — Баба й се закашля и сетне продължи: — Не разбирам защо бързате да станете опитни вещици, преди да сте се порадвали на това, че сте момичета. Би трябвало да се възползвате от младостта си, докато все още я имате…

Теа я остави да си мърмори.

Тя не беше направила нещо подобно на кръг, преди да призове духа. Не знаеше, че е нужно.

Ами сега… Как щеше да се доближи достатъчно, за да върне духа обратно?

„Е, просто ще му се наложи да остане в нашия свят“, каза си тя смело. Това не беше хубаво… но той едва ли беше единственият дух, който се носеше някъде там. И може би, когато му омръзнеше да броди, просто щеше да се върне обратно.

Но тъй или иначе, беше обезсърчена и изпълнена с чувство за вина. А освен това се притесняваше и за състоянието на баба си.

Блейс не се прибра в стаята. Тя остана до работи над огърлицата си до късно през нощта.

В понеделник всички говореха за Ранди Марик и проваленото тържество. Момичетата бяха ядосани заради случилото се и бесни на Блейс. Момчетата пък бяха ядосани и бесни на Ранди.

— Добре ли си? — обърна се Дани към Теа след часа по история. — Изглеждаш ми малко бледа.

Теа се усмихна измъчено.

— Бях доста заета през уикенда.

— Наистина? Прави ли нещо с Ерик? — Начинът, по който беше зададен въпросът, разтревожи Теа. Лицето на Дани сега изглеждаше по-мило и загрижено от всякога… Но Теа не можеше да има доверие дори и на нея. Тя беше вещица — част от Нощния свят, а те мразеха хората.

Но в този момент Теа изгуби самообладание. Беше толкова изнервена, че думите сами изскочиха от устата й.

— Какво имаш предвид? Може би се интересуваш дали съм разбила колата му? Или дали съм го превърнала в жаба?

Дани я погледна смаяно с големите си кадифени очи.

Теа се обърна и бързо се отдалечи.

„Глупачка, глупачка — повтаряше си тя. — Това беше толкова глупаво от твоя страна. Може би вече не е нужно да се преструваш пред Блейс за чувствата си към Ерик, но останалите вещици не трябва да заподозрат абсолютно нищо.“