Читать «Заклинателка» онлайн - страница 42

Гневът на Теа стихна. Вцепенена, тя погледна преобърнатата сребърна кутия, където временно беше сложила крайчеца от салфетката с кръвта на Ерик.

„Просто се опитвах да му намеря защитник — мислеше си тя. — Някой, който щеше да му помогне да избегне магиите ти и щеше да разбере, че той е мислещо същество, макар и човек.“

Теа огледа унило стаята. След това, чувствайки се по-стара от баба си, се изправи с усилие и започна механично да разчиства бъркотията.

Докато изсипваше пепелта от съда, видя някаква утайка, полепнала по дъното. Не можа нито да я измие, нито да я остърже с нож.

През цялото време, докато подреждаше, умът й работеше на бесни обороти.

Кой излетя от огъня? Нямаше как да разбере. Методът на изключването нямаше да помогне, като се имаха предвид многото амулети с изтрити надписи. Какво щеше да прави сега? Нямаше отговор и на този въпрос.

Ако разкажеше на някого какво се е случило — било то и на баба си, — той щеше да поиска да разбере защо се е опитала да призове мъртвите. А ако узнаеше, това щеше да означава смърт за нея и за Ерик.

На здрачаване Теа видя една лимузина да спира на уличката зад къщата и се спусна разтревожена по стълбите.

Двама вампири с безизразно учтиви изражения на лицата помогнаха на баба й да слезе от колата. Слуги на Тиери.

— Бабо, какво се е случило?

— Нищо не се е случило. Просто не се чувствах много добре и излязох да се поразходя, това е всичко. — Тя удари единия от вампирите с бастуна си. — Мога и сама да се оправя, синко!

— Мадам — каза вампирът, който вероятно беше три или четири пъти по-стар от баба й. Сетне той се обърна към Теа и добави: — На баба ти й прилоша и известно време се чувстваше доста зле, докато беше навън.

— А този мой чирак, този глупав безделник, така и не се появи — каза ядосано баба й, докато вървеше към задната врата.

Теа кимна на вампирите за довиждане.

— Бабо, Тобаяс не е виновен. Аз го пуснах да си върви. — Стомахът й се сви от притеснение. — Наистина ли не си добре?

— Ще изкарам още няколко години — отвърна баба й, изкачвайки с усилие стълбите. — Вампирите просто не разбират какво означава да си стар.

— А защо беше при Тиери?

Баба й се спря и се закашля.

— Не е твоя работа, но отидох да уредя някои неща с Тиери. Той е съгласен Вътрешният кръг да използва земите му по време на празника Саун.

На горния етаж Теа направи билков чай в малката кухня и когато баба й беше вече в леглото с чашата, тя събра смелост да попита:

— Бабо, когато старейшините призовават духове на празника, как ги връщат обратно?

— Защо ти е да знаеш това? — попита баба й рязко, но когато не последва отговор, продължи: — Има определени заклинания, които се използват за призоваване и не ме питай какви са те. После пък трябва да кажеш заклинанието на обратно, за да върнеш призования. Вещицата, която е призовала духа, е тази, която трябва да го върне.

„Значи трябва аз да го направя“, помисли си Теа.

— И това ли е всичко? — добави тя на глас.

— О, разбира се, че не. Това е дълъг процес, който включва запалването на огъня, разпръскването на билките и така нататък. Но ако всичко бъде направено правилно, можеш да издърпаш духа между побитите камъни и след това да го върнеш обратно откъдето е дошъл. — Баба й продължи да говори, но Теа се бе замислила над нещо, което бе чувала и по-рано.