Читать «Заклинателка» онлайн - страница 41

Тя тъкмо щеше да пусне амулета в пламъците, когато изведнъж се чу трясък.

Вратата на стаята рязко се отвори и за втори път през последните дванайсет часа Теа с ужас видя Блейс.

— Всичко се тресе, какво правиш?

— Блейс, просто стой назад!

Блейс се вторачи в огъня и пристъпи напред с отворена уста.

— Какво правиш?

— Почти приключих…

— Ти си луда! — Блейс посегна да грабне амулета от ръцете на Теа и когато не успя, се хвърли към сребристата кутия.

— Не я докосвай! — Теа хвана кутията в другия край и започна боричкане. В един момент Теа почувства огън да опарва ръцете й.

— Пусни я — изкрещя Блейс, опитвайки се да изтръгне кутията от братовчедка си. — Предупреждавам те…

Ръцете на Теа бяха влажни. Сребърната кутия се изплъзна рязко от ръцете й и в следващия момент амулетите в нея се разпръснаха навсякъде. Кичури от сива, черна и червена коса се разлетяха на всички страни. Повечето се посипаха на земята, но един от тях падна право в ритуалния огън.

Чу се припукване, когато печатът се счупи.

Теа замръзна на мястото си, а после бръкна в огъня в опит да извади амулета, но глината вече се беше нагорещила до бяло. За момент й се стори, че видя някакъв символ, очертан в сините пламъци, и сетне от огъня избухна нещо ярко, подобно на светкавица. То я отпрати към леглото на Блейс, а самата Блейс към стената.

Светкавицата придоби формата на огнен стълб, от чийто горен край сякаш изскочи нещо.

Теа не толкова го видя, колкото го усети. Нещо подобно на привидение се понесе из стаята като порив на северен вятър, разпилявайки книги и дрехи. А щом стигна до прозореца, се спря за момент, сякаш събирайки сили и след това мина през стъклото, като че ли то изобщо не съществуваше.

Духът беше пуснат на свобода.

— О, Велика майко на живота — прошепна Блейс. Тя се взираше в прозореца с огромните си блестящи очи. И беше уплашена. Блейс беше уплашена!

Едва тогава Теа разбра колко сериозни бяха нещата.

— Какво направихме? — прошепна тя.

— Какво сме направили! Въпросът е ти какво направи — процеди Блейс, очевидно идвайки вече на себе си. — Какво беше това?

Теа махна с ръка към разпилените амулети.

— А ти как мислиш? Вещица!

— Но коя?

— Откъде да знам? — почти извика Теа, чийто гняв взе надмощие над страха й. — Аз лично се канех да призова тази — каза тя, взимайки от пода амулета със счупения печат и кестенявия кичур коса на Феб Гарнър. — И нямам никаква представа кой излетя през прозореца, което никога нямаше да се случи, ако ти не беше дръпнала кутията.

— Не се опитвай да прехвърлиш вината върху мен. Ти си тази, която прави забранени заклинания. Ти си тази, която призовава предците ни. И каквото и да се случи с онова нещо — Блейс посочи към прозореца, — ти ще бъдеш отговорна за всичко. — Сетне се изправи и отметна косите си. — Така става, когато се опитваш да насъскваш духовете срещу мен! — Тя се обърна и се отправи важно към вратата.

— Не съм се опитвала да насъсквам духовете срещу теб — извика Теа, но вратата вече беше затворена.