Читать «Заклинателка» онлайн - страница 33

— Да, всичко е ясно! — продължи Ерик. — Напоследък беше топло, а водата у нас е твърда. Все неща, които могат да изчерпат запасите от витамин С в организма й. Но лесно ще я оправим. — Сетне Ерик погледна Теа и поклати учудено глава. — Уча се от години, освен че работя тук, а ти просто погледна животното и разбра какво му е. Как го направи?

— Тя попита Мадам Кюри какво й е — отбеляза хладно Розамунд. Теа я погледна изпитателно. Цялото семейство на Ерик ли беше толкова наблюдателно?

— Ха-ха — каза Теа, но гласът й изтъня.

— Аз те харесвам — каза Розамунд със същия безстрастен глас. — А сега откъде можем да намерим зеле?

— Отиди и виж в хладилника с ваксините — каза Ерик. — Ако там няма, можем да използваме витамини.

Розамунд припна към другата стая под умиления поглед на брат си.

— Тя е интересно дете — каза Теа.

— И освен това е почти гениална. А също така и най-малката войнствена феминистка на света. Даде под съд Момчешкия клуб на следотърсачите заради това, че отказват да я приемат. Оказа се, че съответният Момичешки клуб не ходи на походи, а вместо това се занимава с плетене на дантели.

Теа го погледна.

— А ти какво мислиш за това?

— Аз ли? Просто я карам до кантората на адвоката, когато мама няма възможност да го направи. Мисля, че й помагам по този начин. И освен това тя е съвършено права.

Теа гледаше Ерик, докато сгъваше синьото одеяло, чувайки в ума си глас, който също като водещ на телевизионно шоу описваше главния приз, който победителят в състезанието щеше да спечели:

„И така, вижте това момче. То е чувствително, но напрегнато. Смело. Много проницателно. Срамежливо, но със страхотно чувство за хумор. Умно, искрено и обича животните…“

Но е човек.

И какво от това?

Теа се чувстваше странно. Сякаш беше вдишала твърде много от корена на Йемона. Въздухът бе сладникав, тежък и някак си парещ, сякаш изпълнен с напрежение.

— Ерик…

Тя усети как докосва опакото на ръката му. Той изведнъж пусна одеялото и улови нейната. Без да я поглежда. Продължи да се взира в бюрото. Сетне въздъхна тежко.

— Ерик? Понякога имам чувството, че ако затворя очи, изведнъж ще изчезнеш.

„О, Илития — помисли си Теа. — О, Афродита. В страшна опасност съм.“

Беше едновременно ужасена и ликуваща. Чувстваше се неловко и в същото време някак си сигурна. Беше изплашена до смърт, но без да се страхува от нищо. Онова, което искаше в момента, беше толкова просто. И ако и той изпитваше същото, всичко щеше да е наред.

— Вече дори не мога да си представя живота без теб, но се страхувам, че ще си отидеш — каза Ерик, все така втренчен в компютъра на бюрото. Сетне се обърна към Теа. — Ядосана ли си?

Теа поклати глава. Струваше й се, че сърцето й ще изскочи от гърдите. Когато срещна погледа му, като че ли се затвори електрическа верига. Сега те бяха свързани един с друг, сякаш самата Афродита ги беше притеглила в обятията си.

Всичко беше топло и прекрасно. По-хубаво беше от това да прегърнеш кутрето, защото Ерик можеше да отвърне на прегръдката й.