Читать «Заклинателка» онлайн - страница 31

Въпросът му беше внимателен, ненатрапчив.

— Ами понякога и аз се сдобивам с такива — отвърна Теа нехайно. — Макар и само временно. Взимам ги и като ги излекувам, ги пускам обратно на свобода… или им намирам домове, ако искат да бъдат домашни любимци.

— Ти ги лекуваш?

Въпросът отново беше дискретен, но Теа малко се стресна. Защо не можеше да си държи устата затворена около това момче? Погледна го и видя, че я гледа сериозно и проницателно.

Теа си пое въздух.

— Храня ги, водя ги на ветеринар, ако имат нужда. И после чакам, докато се оправят.

Той кимна, но продължи да я гледа все така изучаващо.

— Мислила ли си някога да станеш ветеринарен лекар?

Теа се наведе и целуна кутрето.

— Всъщност не — промърмори тя, заровила лице в златистата му козина.

— Но ти имаш дарба. Виж, ако искаш, мога да ти дам някои материали за калифорнийския университет „Дейвис“. Те имат страхотни академични и следдипломни програми, може би най-добрите в страната. Трудно се влиза, но ти ще можеш да го направиш, сигурен съм.

— Аз обаче не съм толкова сигурна — смотолеви Теа, имайки предвид няколкото черни петна в биографията си и по-точно четирите изключвания.

Но не това беше проблемът, разбира се. Вещиците не ставаха ветеринари. Просто призванието им беше друго.

Тя можеше да реши да се специализира в скъпоценни камъни, билки, ритуално облекло, магически напеви, заклинания, руни или амулети… хиляди неща, но все такива, които не се изучаваха в университета „Дейвис“.

— Трудно е за обяснение — каза Теа, която дълбоко в душата си беше изненадана, че иска да обясни нещо на човешко същество. — Просто семейството ми няма да одобри това. Те очакват от мен да се развия в друга насока.

Ерик понечи да каже нещо, но се спря.

В този момент кутрето кихна.

— Е, може би ще ми помогнеш в проучванията, които правя за моето кандидатстване — каза Ерик накрая. — Опитвам се да намеря някаква интересна тема за есето ми.

„А защо ми се струва, че хитруваш?“, помисли си Теа и каза на глас:

— Може би.

В този момент се чу звънец, далечен, но настоятелен. Бъд започна да лае.

— Но това е външният звънец — каза Ерик разтревожено. — Кой може да звъни по това време на нощта? — Изправи се и тръгна към входната врата. Теа го последна, галейки Бъд по главата, за да го успокои.

Ерик отвори вратата и отстъпи назад от изненада.

— Розамунд… какво правиш тук? Мама знае ли къде си?

Нещо подобно на малка вихрушка влетя в чакалнята. Беше дете, малко момиче с пясъчноруса коса, подаваща се под бейзболна шапка. Носеше навито на руло синьо одеяло, а изражението й беше гневно.

— Мама каза, че Мадам Кюри не е болна, но това не е вярно. Обади се на доктор Джоан. — След това момичето тръгна към рецепцията и остави одеялото на бюрото, разбухвайки медицинските картончета за ваксинации и другите книжа.

— Хей, какво правиш? — възкликна Ерик, но детето не му обърна внимание и той погледна към Теа. — Ъ-ъ… това е сестра ми, Розамунд. И нямам представа как е стигнала дотук.