Читать «Заклинателка» онлайн - страница 32

— С колелото и сега искам Мадам Кюри да бъде излекувана.

Бъд беше надигнал глава, опитвайки се да подуши синьото одеяло. Теа внимателно го остави на пода.

— Коя е Мадам Кюри?

— Морското й свинче — обясни Ерик, побутвайки одеялото. — Роз, доктор Джоан я няма. По работа е извън града.

Гневното изражение върху лицето на Розамунд не изчезна, но брадичката й започна да трепери.

— Добре, виж, ще взема Мадам Кюри и ще видя какво мога да направя. Но първо трябва да се обадим на мама и да я уверим, че си жива. — Той се пресегна към телефона.

— Ще върна Бъд в клетката — каза Теа. — Защото май си е наумил, че Мадам Кюри е вечерята му. — Тя го понесе обратно, като му обеща, че по-късно пак ще му отдели внимание.

Когато Теа се върна, Ерик беше надвесен над малко млечнокафяво морско свинче. Изглеждаше напрегнат.

— Ами, може би наистина й има нещо. Изглежда по-слаба и отпаднала от обикновено…

Изведнъж той рязко дръпна ръката си и извика.

— Е, не е чак толкова отпаднала — каза Ерик, гледайки окървавения си палец. Избърса кръвта с кърпичка и отново се надвеси над морското свинче.

— В лошо настроение е — обясни Розамунд. — И не се храни добре. Казах ти още вчера, че е болна.

— Не, не си — отвърна Ерик спокойно. — Каза ми, че й е омръзнало да живее в патриархат.

— Което си е самата истина. Но освен това е и болна. И затова трябва да направиш нещо.

— Виж, миличка, все още не знам какво да правя. Успокой се малко. — Ерик се наведе над животинчето, мърморейки си под нос. — Не кашля… значи не е стрептококова инфекция. Лимфните й възли са наред… но ставите й са отекли. Което е странно.

Докато го наблюдаваше, в зелените очи на Розамунд се четеше огромно доверие. Бяха досущ като тези на Ерик.

Теа протегна ръка и докосна нежно меката козина на морското свинче. Съзнанието й внимателно стигна до неговото.

Малкото животинче беше уплашено. Не му харесваше да бъде тук, искаше да е обратно в клетката си, на сигурно място. Не харесваше миризмата на клиниката, нито огромните чудати пръсти, които се спускаха към него от небето.

„У дома, в гнездото…“, мислеше си то. И след това Теа долови нещо странно. Беше по-скоро усещане, отколкото мисъл. Мадам Кюри си представяше как яде нещо… Нещо хрупкаво и остро на вкус…

— Има ли нещо, което много обича да яде? — попита Теа несигурно. — Нещо като зеле?

Ерик премигна и се изправи рязко, сякаш ударен от ток. Очите му се втренчиха в нейните.

— Това е! Ти си гениална!

— Защо, какво имаш предвид?

— Това, което каза. Тя е болна от скорбут. — Ерик излезе от приемната и се върна малко по-късно с дебела книга със ситен шрифт. — Да, ето тук е описано всичко. Загуба на апетит, отпадналост и подути ставни връзки… Всички симптоми са налице. — Той прелистваше трескаво страниците и после възкликна тържествуващо: — Трябва просто да й дадем зеленчуци или аскорбинова киселина, разтворена във вода.

„Не беше ли скорбутът болест, която се появява при моряците? — мислеше си Теа. — Когато са на дълги плавания и не разполагат с достатъчно пресни плодове и зеленчуци? А аскорбиновата киселина не беше ли просто… витамин С!“