Читать «Заклинателка» онлайн - страница 34

Бузата й бе опряна до тази на Ерик. Никога преди не беше изпитвала нещо по-възхитително. Страната му бе гладка и твърда — тук беше в безопасност, тук беше обичана. Можеше да остане така завинаги. Изпълни я спокойствие, подобно на струя от хладна вода. Бяха като птици, които се обгръщаха с крилата си.

„Лебедите остават с половинката си завинаги… а когато единият от двойката види другия, веднага го познава“ — мислеше си Теа. — „И точно това се случи с нас в пустинята. Ние се познахме, сякаш всеки от нас надникна в душата на другия. А веднъж щом го сториш, оставаш свързан завинаги.“

Да, и за това си има понятие в Нощния свят, нашепваше част от съзнанието й, сякаш се опитваше да наруши спокойствието й. Принципът на сродната душа. Нима искаш да кажеш, че твоето единствено и най-близко същество на света е човек?

Но Теа нямаше да се уплаши, не и сега. Чувстваше се откъсната едновременно и от Нощния, и от човешкия свят. Тя и Ерик създаваха своя собствена реалност, беше достатъчно просто да стои тук и да усеща диханието му, без да се притеснява за бъдещето…

Чу се скърцане на врата, в помещението полъхна студен вятър.

Теа се сепна и отвори очи. Сърцето й подскочи и започна да бие лудешки.

Беше вратата, през която бе влязла Розамунд. Външната врата, която Ерик вероятно бе оставил отключена. И там стоеше Блейс.

7

— Търсих те навсякъде — каза Блейс. — Трябваше да се обадя на госпожа Рос, за да разбера, че си тук. Черната й коса беше разрошена от вятъра и падаше свободно върху раменете й. Беше махнала червената си вратовръзка и горните копчета на ризата й бяха разкопчани. Страните й бяха порозовели и в очите й искреше тъмен блясък. Изглеждаше изключително красива и досущ като вещица.

Теа и Ерик се отделиха един от друг и Теа усети, че и двамата се смутиха.

— Ние просто… — поде Ерик. — Ъ-ъ… — Докато Блейс го съзерцаваше, той отново започна да разгъва синьото одеяло. — Искаш ли да разгледаш клиниката?

— Не се интересувам от животни, освен ако не са на шишчета — отвърна Блейс и огледа стаята с ръка на кръста.

Очевидно беше в прекрасно настроение.

Дланите на Теа започнаха да влажнеят. Не беше сигурна какво точно си е помислила Блейс, когато ги завари, но от нея все пак се очакваше да спечели Ерик, нали?

Погледът й случайно попадна на салфетката, с която Ерик бе избърсал кръвта от пръста си. Тя дискретно се пресегна и я смачка в ръката си.

— Значи си тръгна от танците — каза Теа на братовчедка си. — А къде е… — Всъщност кой беше кавалерът на Блейс тази вечер? Серджо? Кевин? Или някой друг?

— Нямаше танци — отвърна Блейс. — Отмениха ги. — После лицето й се промени, тя премигна чаровно и се усмихна мило. — А ти коя си, скъпа?

Розамунд, която стоеше в коридора, отстъпи крачка назад, притискайки до гърдите си Мадам Кюри. Тя не каза нито дума, но враждебните й зелени очи дори за момент не спряха да следят Блейс.

— Ъ-ъ… съжалявам — намеси се Ерик. — Това е сестра ми. Тя е… малко стеснителна.

— А, значи това е семейна черта — отбеляза Блейс. — Колко мило.