Читать «Заклинателка» онлайн - страница 35

— Мисля, че е време да се прибираме — каза Теа. Искаше да говори с Ерик, но насаме, а не в присъствието на едно кисело хлапе и подозрителна вещица. Тя погледна към Ерик малко смутено и забеляза, че и той се чувства така. — Е, ще се видим в училище.

— Да. — Той изведнъж се усмихна. Знаеш ли, има още нещо, което исках да ти кажа. Ако все пак размислиш за Калифорнийския университет, можеш да посещаваш часовете по зоология. Ще ти бъдат от полза.

— Ще видим — отвърна Теа, усещайки погледа на Блейс.

— Извинявай, ако съм била груба — каза навън Блейс за известна изненада на Теа. — Но къде ли не те търсих, за да ти разкажа колко страхотно си прекарах. — Тя тръсна черната си коса с чаровна усмивка на лицето. — И колко е забавно да бъдеш кучка, когато искаш…

В отговор Теа само въздъхна и после изведнъж замръзна на мястото си.

— Блейс, колата!

Сребристосивото порше на Кевин изглеждаше така, все едно е било бомбардирано. Предната броня беше огъната навътре, вратата откъм пътническото място беше жестоко изкривена, а предното стъкло — пукнато.

— Имах малък проблем — обясни спокойно Блейс. — Но всичко вече е наред. Днес срещнах едно момче на име Люк Принс, което има мазерати. — Сетне тя погледна към Теа и добави: — Предполагам, че нямаш нищо против това, нали? Искам да кажа, да се отнасяме така към хората?

— Не, разбира се, че не. Просто не искам отново да бъда изключена.

— Не е незаконно да катастрофираш. Хайде, но ще трябва да влезеш в колата през шофьорската врата.

Тя караше без определена посока. Теа седеше мълчаливо, долавяйки изпитателните погледи, които нейната братовчедка й хвърляше от време на време.

— Е? — каза тихо Блейс накрая. — Успя ли да вземеш?

— Какво?

— Не ставай смешна.

Теа й показа смачканата салфетка в ръката си.

— Не съм пълнила шишенцето. Това е нелепо. Но използвах изобретателността си и взех достатъчно.

— Хм. — Заострените нокти на Блейс с кървавочервен лак докоснаха леко салфетката. Стресната, Теа я дръпна и тя се скъса. В ръцете си държеше само крайче от нея.

— Хей…

— Какъв е проблемът? Просто искам да я съхраня — спокойно каза Блейс. — Е, а как стоят нещата при теб?

— Добре — отвърна Теа. Ръцете й бяха влажни, но тя направи усилие гласът й да звучи хладно. — Мисля, че вече е мой — добави Теа, опитвайки се да имитира високомерните и бездушни реплики на Блейс.

— О, наистина ли? — Бяха попаднали в крайното дясно платно и колата бавно пълзеше в задръстването. Под светлината на неоновите лампи Теа видя на устните на Блейс да трепва загадъчната полуусмивка. — А какво беше това за Калифорнийския университет?

— Нищо. Той смята да учи там и, разбира се, му се иска да бъда с него.

— Той вече мисли за вашето бъдеще. Ето на това му се казва бърза работа. Поздравления!

На Теа не й хареса начина, по който го каза. Повече от всякога й се искаше да защити Ерик, но не беше сигурна точно как. Всичко зависеше от това докъде се простираха подозренията на братовчедка й.

— Знаеш ли — продължи Блейс, сякаш унесена в спомени, — момчетата са толкова забавни. Всички те на пръв поглед са различни, но в крайна сметка до един приличат на балони. И когато попаднат изцяло под твоя власт, сякаш се чува един звук подобен на пукване. Като на въздушен мехур.