Читать «Заклинателка» онлайн - страница 30

Теа погледна часовника си и видя, че е почти единайсет часът.

— И какво е то?

— Терапия с кутрета.

— Какво?

Ерик само се усмихна и зави на юг. Спряха пред скромна сива сграда с надпис: ВЕТЕРИНАРНА КЛИНИКА „СЪН СИТИ“.

— Ти работиш тук?

— Да. Можем да пуснем Пилар да си тръгне по-рано — каза Ерик, докато отключваше входната врата на сградата. — Хайде.

Хубаво момиче с кестенява коса до раменете вдигна глава от бюрото на рецепцията. Теа я позна. Пилар Осорио учеше в тяхното училище. Тиха и вероятно добра ученичка.

— Как бяха танците? — попита тя и на Теа й се стори, че очите й за кратко се спряха на Ерик, изпълнени с копнеж.

— Доста зле, ако трябва да съм честен. Стана сбиване и ние си тръгнахме — отвърна Ерик, без да споменава, че именно той е прекратил боя.

— Колко жалко — каза Пилар със съчувствие, макар Теа да се усъмни в искреността й.

— Как е нашият приятел?

— Добре е. Доста по-жизнен. По-късно може да го изведеш на разходка. — Пилар взе якето си, кимна вежливо на Теа и тръгна към вратата. — Ще се видим в понеделник.

Нямаше съмнение, че тя харесваше Ерик.

Когато вратата се затвори, Теа огледа мястото.

— Значи клиниката е затворена в момента.

— Да, но някой трябва да нощува тук, ако има животни, оставени за през нощта. — Той отново й се усмихна. — Ела с мен.

Поведе я през един кабинет и сетне по коридор, в края на който беше кучешкото отделение. Теа се огледа с интерес. Никога преди не беше надниквала във вътрешността на истинска ветеринарна клиника.

Имаше няколко кучешки клетки. От дъното дойде нетърпеливо скимтене.

Ерик я погледна дяволито.

— Три, две, едно…

Той отвори една клетка. От нея изскочи малко лабрадорче, махайки трескаво с опашка. Беше с невероятно красив цвят, преливащ от тъмнозлатисто по гърба до почти бяло по крачетата и лапите.

— Здравей, Бъд — каза Ерик. — Здравей, приятел, добро момче… — Той погледна Теа тържествуващо. — Това е най-гальовното куче.

Теа се възхити от малката пъргава топка и разтвори ръце срещу кутрето.

— Ъ-ъ… роклята ти — поде Ерик, но кученцето вече беше скочило върху нея. Предните му лапи бяха на раменете й и тя усещаше топлия му дъх в ухото си.

— Мисля, че съм влюбена — ахна Теа, заравяйки пръсти в сладостно пухкавата козина на кутрето.

Изпълни се с щастие. Не се наложи да полага усилия, за да проникне в съзнанието на кученцето, защото то просто излъчваше мислите си. И всички те бяха добронамерени и се отнасяха за онова, което се случваше в настоящия момент. За това колко прекрасно миришеше всичко и колко приятно беше да те почешат зад ухото.

Хубави, щастливи чувства… Наистина харесвам това глупаво кутре… Чудя се дори кой ли от нас доминира в този момент?

Палето леко я ухапа и Теа на игра също посегна да го ухапе.

— Грешиш! Аз съм лидерът на глутницата — уведоми го тя, хващайки го за челюстите.

Но имаше и нещо странно. Тя можеше да види света такъв, какъвто го виждаше то и вдясно нямаше нищо — само празнота.

— Има ли му нещо на очите?

— Забелязала си катаракта. Повечето хора не го виждат първоначално. Да, сляпо е с дясното око. Когато поотрасне, може да му се направи операция. — Ерик се подпря на стената усмихнат. — Наистина имаш подход към животните. Но се чудя защо си нямаш свои?