Читать «Заклинателка» онлайн - страница 29

Дани беше на паркинга с Джон Финкелщайн.

— Отивам си вкъщи — каза тя натъртено и хвърли нещо в един близък храст от скални рози.

Беше празното шишенце.

Теа почувства известно облекчение и докосна леко ръката на Дани.

— Благодаря.

Дани погледна назад към кафетерията.

— Чудя се какво ли искаше да узнае той? — промърмори тя.

И точно тогава, сякаш в отговор на нейния въпрос, се чу вик от осветения вход. Не звучеше като глас на човек, а като вой на агонизиращо животно.

— Защоооо?

Теа се обърна слепешката и почти се затича към джипа на Ерик.

Докато караше в мрака, Ерик каза тихо:

— Предполагам, че това е бившият й приятел.

— Да, от миналия месец.

Ерик я погледна.

— Изглеждаше доста объркан, горкото момче.

Теа се замисли. Ерик добре беше обобщил нещата. Ранди действително беше като развалина и щеше да остане такъв завинаги. Бедният.

— Такава си е Блейс — рече Теа. Нямаше намерение да му се доверява, но думите така бяха заседнали в гърлото й, че имаше чувството, че всеки момент ще избухне, ако не му каже какво й е на сърцето. — Непрекъснато постъпва по този начин и аз просто не мога да я спра. Където и да сме, тя се хваща с някое момче, то се влюбва в нея и после тя го зарязва.

— Любов? Хм… — каза Ерик скептично.

Теа го погледна учудено. Той гледаше право напред, а дългите му ръце държаха здраво волана.

А аз пък те имах за толкова наивен. Но може би си даваш сметка за много повече неща, отколкото мога да предположа.

— Това е особена любов — поясни тя. — Сигурно знаеш, че в древна Гърция са боготворели богинята на любовта Афродита, която е била известна със своята жестокост. — Теа поклати глава. — Веднъж гледах една пиеса за една царица на име Федра, която Афродита накарала да се влюби в доведения си син. Накрая всички умират, но Афродита просто се усмихва, защото е правела това, което правят всички богини. Тя е стихийна сила като торнадото, което помита домовете на хората, и огъня, който опожарява горите.

Теа замълча. Беше останала без дъх. Но донякъде се чувстваше по-добре и част от напрежението й сякаш беше изчезнало.

— И ти смяташ, че Блейс е такава?

— Да. Нещо като природна сила, която не може да се справи сама със себе си. Но това сигурно ти звучи абсурдно?

— Всъщност не. — Ерик се усмихна тъжно. — Природата е жестока. Ястребите ловят зайци. Мъжките лъвове убиват малките си. Светът е истинска джунгла.

— Но това не я оправдава. Може би боговете и животните да, но не и хората. — В този момент Теа замръзна на мястото си, осъзнавайки двойния смисъл на думата „хора“.

— Е, хората все пак не са чак толкова по-различни от животните — каза Ерик тихо.

Теа се отпусна на седалката си. Все още беше объркана и нещастна, но това, което я безпокоеше най-много, беше постоянната потребност да споделя нещо с Ерик. Той я разбираше толкова добре… По-добре от всеки друг, когото бе срещала досега. И не само я разбираше, но и се тревожеше за нея.

— Знам от какво имаш нужда — каза изведнъж Ерик и на лицето му грейна усмивка. — Щях да ти предложа да се отбием в някой нощен бар в Хара, но сега ми хрумна нещо по-добро.